Ан Райс - Пандора

През тялото ми премина тръпка, сякаш някой ме наблюдаваше. Високите сенки в храмовете бяха твърде потайни.

— Добре — казах. — Става дума за онези ужасни сънища, нали?

— Да — отвърна жрецът. — И не само.

Въведоха ни в друга стая, осветена само с една лампа с приглушена светлина.

Не виждах добре заради трептящия пламък и разбрах, че не мога да разпозная лицата на останалите жреци и жрици. Ориенталски параван от резбован абанос изолираше единия край на стаята и аз усетих нечие присъствие зад него.

Но събралите се тук хора излъчваха само добронамереност. Огледах се. Бях така нещастна заради брат си и толкова нетърпелива, че не можех да спазя любезния тон.

— Моля да ми простите — подех аз, — но се налага да побързам заради неотложен проблем. — Започвах да се тревожа за сигурността на Флавий. — Незабавно изпратете пазачи, които да охраняват моя роб отвън.

— Вече го сторихме, госпожо — отвърна жрецът, когото познавах. — Моля да останете и отново да разкажете историята си.

— Кой е там? — посочих. — Зад онзи параван. Защо този човек се крие? — Това бе много грубо и непочтително, но бях крайно обезпокоена.

— Това е един от нашите най-набожни последователи — отвърна жрецът, който по-рано ме бе придружил до олтара на Изида. — Той често идва вечер, за да се моли пред олтара и е дал много пари за Храма. Иска само да чуе какво ще си кажем.

— Хм, не съм толкова сигурна в това. Кажете му да излезе! — казах. — Освен това, какво толкова имаме да си казваме?

Внезапно ме обзе гняв, че може би са издали тайните ми. Не бях споделила истинското си римско име, разказах само своята трагедия, но Храмът бе свещено място.

Те много се разтревожиха, тъй като бяха мили хора.

Фигурата, облечена в тога, и много по-висока от брат ми, всъщност невероятно висока, излезе иззад паравана. Тогата бе тъмна, но въпреки това класическа. Тя скриваше лицето. Виждах само устните му.

Той прошепна:

— Не се страхувай. Този следобед си разказала на жреца и жрицата кървави сънища.

— Но това бе поверително! — казах възмутена. Бях изпълнена с подозрения, защото разказах на тези хора много повече от кървавите сънища.

Опитах по-добре да огледам фигурата. В нея имаше нещо много познато — гласът, макар и само шепот… и още нещо.

— Госпожо Пандора — каза жрицата, която така ме бе утешила по-рано. — Вие ми разказахте за древен митичен култ, на който ние се противопоставяме и осъждаме. Култ към нашата Многообичана Майка, в който някога са извършвали жертвоприношения на хора. Казах ви, че ние се ужасяваме от такива неща. И наистина е така.

— Само че — каза жрецът — из Антиохия се подвизава някой, който наистина пие кръв от хора, и го прави докато не умрат. После захвърля телата им на нашите стълби преди зазоряване. На самите стъпала на Храма. — Той въздъхна. — Госпожо Пандора, гласувам ви огромно доверие.

Всички мисли за моя зъл брат ме напуснаха. Страшният звяр от сънищата се нахвърли върху ми и усещах сковаващия му дъх. Опитах да се взема в ръце. Отново се сетих за гласа, който бях чула в мислите си: „Аз те призовах.“ Смях на жена.

— Не, това бе женски смях — прошепнах.

— Госпожо Пандора?

— Казахте, че из Антиохия броди кръвопиец.

— Нощем. Той не може да се движи през деня отвърна жрецът.

Видях съня и изгряващото слънце, което ми даваше да разбера, че като кръвопиец щях да намеря смъртта си сред слънчевите лъчи.

— Искате да кажете, че кръвопийците от съня ми наистина съществуват? — попитах. — И един от тях е тук.

— Някой иска да вярваме в това — отвърна жрецът, — че старите легенди са истина, но не знаем кой е. И подозираме римските власти. Знаете какво се случи в Рим. Дойдохте и ни разказахте сънища, в които сте кръвопиец, а слънцето ви убива. Госпожо, аз не издавам тайните ви. Този човек — той посочи високия — тълкува древните надписи. Прочел е легендите. Сънищата ви са отзвук от тях.

— Зле ми е — казах. — Трябва ми стол. Имам врагове, за които да се тревожа.

— Аз ще ви пазя от враговете ви — отвърна загадъчният висок мъж с тогата.

— Как бихте могли? Дори не знаете кои са.

Тогава от високия мъж с тогата до мен долетя глас: „Брат ти Луций предаде цялото ви семейство. Направи го от завист към брат ти Антоний. Продаде всички ви на делаторите срещу гарантирана една трета от семейното богатство и замина преди да започнат убийствата. Съучастник му бе Сеянус от Императорската гвардия. Той иска да те убие.“