Ан Райс - Пандора

Антоний бе много ядосан, но ядът му нямаше нищо общо с баща ми.

— Казах го само пред онези двама души, на който мога да го кажа — пред теб и Лидия. Крайно ми е неприятно да вечерям с жена, отровила съпруга си! Август трябваше да възстанови Републиката. Той знаеше, че смъртта наближава.

— Да, но знаеше, че не може да възстанови Републиката. Беше просто невъзможно. Империята се бе разраснала до Британия на север и отвъд Партия на изток, обхващаше и Северна Африка. Ако искаш да бъдеш добър римлянин, Антоний, стани и изрази мнението си в Сената. Тиберий приветства това.

— О, татко, тънеш в голяма заблуда — отвърна Антоний.

Баща ми прекрати спора.

Но двамата с него живеехме точно по начина, който бе описал.

Тиберий бе извънредно непопулярен сред шумната римска тълпа Бе твърде стар и съсухрен, без чувство за хумор, прекален пуритан и тиранин в същото време.

Но едно негово качество балансираше всичко това. Освен голямата му любов и познания по философия, той бе много добър войн. А това бе най-важната черта, която трябва да притежава всеки император.

Войската го почиташе.

Той подсили императорската гвардия около Двореца и назначи човек на име Сеянус да я ръководи от негово име, но не доведе легиони в Рим и произнесе няколко дяволски добри слова за личните права и свободата, ако човек успеете да не заспи, за да ги чуе. Аз намирах, че е прекален мислител.

После се случи нещо ужасно, което ме накара отявлено да презирам императора до дъното на душата си и да изгубя цялата си вяра в този човек и способността му да управлява.

Случаят бе свързан с Храма на Изида. Някакъв хитър злосторник, представящ се за египетския бог Анубис, прелъстил една знатна поклонничка на Изида в храма и преспал с нея, заблуждавайки я напълно, макар за нищо на света да не мога да си представя как е успял да го стори.

И до днес съм я запомнила като най — глупавата жена в Рим. Но вероятно има и още нещо.

Както и да е, всичко това станало в Храма.

А после този човек, мнимият Анубис, се изправил пред знатната целомъдрена жена и съвсем недвусмислено й заявил, че е била негова! Тя с писък отишла при съпруга си. Скандалът придоби застрашителни размери.

Бяха изминали години, откакто не ходех в Храма и се радвах, че е така.

Но отговорът, който последна от страна на императора, бе по — ужасен, отколкото можех да си представя.

Целият Храм бе сринат със земята. Всички поклонници бяха прогонени от Рим, а някои от тях екзекутирани. А нашите жрици и жреци бяха разпнати — телата, им висяха по дърветата, според един стар римски израз, за да умират бавно и да изгниват пред очите на всички.

Баща ми влезе в спалнята ми. Отиде до малкия олтар на Изида. Взе статуята и я разби в мраморния под. После събра по — големите парчета и ги натроши едно по едно. Превърна я в прах.

Аз кимнах.

Очаквах да ме порицае заради предишните ми навици. Обзе ме тъга и бях шокирана от случилото се. И други източни култове бяха преследвани. Импеторът се готвеше да отнеме правото да бъдат светилища на различни храмове из цялата империя.

— Този човек не иска да бъде император на Рим — каза баща ми. — Обезумял е от жестокост и от понесените загуби. Той е непреклонен, скучен и изпитва панически страх за живота си! Човек, който не ще император, не може да бъде такъв. Не и сега.

— Може би ще се оттегли — казал, тъжно. — Осиновил е младия генерал Германик Юлий Цезар. Това ще рече, че Германик е негов наследник, нали?

— Каква полза имаха предишните наследници на Август от това, че ги осинови? — попита баща ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Разсъждавай логично — отвърна той. — Не можем да продължим да се преструваме, че сме република. Трябва да определим задълженията на този император, както и пределите на властта му! Трябва да посочим форма на унаследяване, различна от убийството!

Опитах да го успокоя.

— Татко, да напуснем Рим. Да отидем в къщата ни в Тоскана. Там винаги е красиво.

— Там е работата, че не можем, Лидия — отвърна той. — Налага се да остана тук. Трябва да съм предан на своя император, да го направя заради семейството си. Трябва да стоя в Сената.

След месеци Тиберий изпрати младия си и красив племенник Германик Юлий Цезар на изток, просто да го отдалечи от хвалебствията на римската общественост. Както казах, хората даваха гласност на мнението си.

Германик трябваше да бъде наследник на Тиберий. Но Тиберий бе твърде завистлив, за да слуша как тълпите го възхваляват за победите му на бойното поле. Искаше да го държи далеч от Рим.