Ан Райс - Пандора

Станах редовен посетител в Храма. Накрая бях посветена в тайна церемония и участвах във всяка процесия на Изида в Рим.

Съпрузите ми гледаха с лошо око на това. Може би поради това, когато се прибрах у дома при баща си, се отказах от култа. Във всеки случай, може би направих добре, че го сторих. Нито едно мое решеше не би могло толкова лесно да предначертае съдбата ми.

Тогава Изида, естествено бе богиня, възприета от Египет, а древни те римляни бяха така подозрителни към нея, както и към ужасната Кибела, Всемогъщата майка от Далечния Изток, която призоваваше своите изследователи мъже да се кастрират. Тези „източни култове“ се ширеха из целия град, а консервативните жители ги смятаха за ужасни.

Подобни култове не бяха рационални, основаваха се на екстаз и еуфория. Те даваха възможност за цялостно обновление посредством разбиране.

Типичният консервативен римлянин бе твърде практичен за това. Ако до петгодишната си възраст човек не бе разбрал, че боговете са измислени същества, а митовете — съчинени истории, значи бе глупак.

Но Изида притежаваше интересна особеност — нещо, което я отличаваше от жестоката Кибела, Изида любяща майка и богиня. Тя прощаваше всичко на своите поклонници. Беше се появила преди цялото Сътворение. Бе мъдра и търпелива.

Затова и най — падналата жена можеше да се моли в Храма. Затова и оттам не отпращаха никого.

Подобно на Светата Дева Мария, така позната днес на Изток и на Запад, кралица Изида заченала божието си чедо по свръхестествен начин. С помощта на силата си извлякла животворното семе от мъртвия, кастриран Озирис. И многократно е рисувана или извайвана с божествения си син Хор седнал на коляното й. Гръдта й е невинно разголена, за да може невръстният бог да суче от нея.

А Озирис властвал в земята на мъртвите, фалосът му потънал навеки във водите на Нил, откъдето безспир се леело семе и оплождало прекрасните египетски поля, когато реката всяка година излизала от бреговете си.

Музиката в нашия Храм бе божествена. Използвахме систър, наподобяващ малка твърда метална лира, също флейти и дайрета. Танцувахме и поехме заедно. Поезията на молебствията в чест на Изида бе изящна и омайна.

Изида бе Кралица на мореплаването, каквато по — късно щяха да нарекат и Светата Дева Мария: „Нашата Звезда в Морето“.

Когато всяка година носеха статуята й на брега, шествието бе така прекрасно, че цял Рим се стичаща да види египетските божества с животински глави, огромното изобилие от цветя и статуята на самата Кралица — майка. Въздухът се огласяваше от химни. Жреците и жриците вървяха, облечени в бели ленени роби. А самата тя, изваяна от мрамор и носена високо със свещения систър в ръка, бе с кралски одежди — гръцка тога и гръцка прическа.

Такава бе моята Изида След последния си развод се отказах от нея. Баща ми не харесваше култа, а аз самата му се бях наслаждавала достатъчно дълго. Като свободна жена, не се изкуших да стана проститутка. Бях нещо далеч по — добро. Поддържах дома на баща си, за което той бе твърде стар, въпреки черната си коса и невероятно острото зрение, така че императорът ме остави на мира.

Не мога да кажа, че си спомних или мислех за Мариус. Никой не го беше споменавал от години. Бе изчезнал от мислите ми след луперкалиите. Нямаше сила на Земята, която да застане между мен и баща ми.

Всичките ми братя имаха късмет. Ожениха се сполучливо, родиха им се деца и се прибираха вкъщи от тежките войни, в които се сражаваха, за да опазят границите на империята.

Не харесвах особено най — малкия си брал, Луций. Той постоянно бе малко изнервен и се бе отдал на пиянство, а изглежда и на хазарт, което много тревожеше съпругата му.

Нея обичах, както и всичките си снахи и племенници. Обичах да идват в къщата — тази многобройна челяд, която пишеше и лудееше с „благословията на леля Лидия“, тъй като това им бе забранявано вкъщи.

Най — големият ми брат, Антоний, имаше заложби да стане велик човек. Съдбата го лиши от величие. Ала той бе напълно подготвен за него — добре образован, обучен и много мъдър.

Единственото глупаво нещо, което ми е известно някога да е привил Антоний бе, че веднъж съвсем недвусмислено ми заяви, че Ливия, съпругата на Август, го отровила, за да може синът й Тиберий да се възкачи на престола. Баща ни, който бе единственият друг присъстващ и стаята, му каза строго:

— Антоний, никога вече не говори за това! Било тук, или някъде другаде! — После се изправи и без да иска описа обективно начина на живот, който водехме двамата с него. — Стой настрана от императорски дворец, както и от роднините на императора, винаги бъди на челна позиция в игрите и Сената, но без да се замесваш в техните сплетни и интриги!