Джонатан Раб - Теория на хаоса

Нов откос прогърмя, този път придружен от приглушен писък от лявата й страна; тя се извъртя и след секунда видя една фигура да пристъпва залитаща зад едно дърво. Ръцете й се бяха впили в хълбока, странна усмивка прекоси лицето й. Изглеждаше зашеметена, почти покорна, най-младото момиче от трите. Беше невъзможно да откъсне погледа си от лицето й, обляно от лунната светлина, и от тялото, облято в кръв, докато залиташе по склона. Фигурата посегна да се хване за някакъв храст, когато последният откос куршуми се вряза в тялото й и почти я повдигна от земята, преди да я стовари сгърчена на кълбо върху корените на едно дърво. Единствено разперените й ръце, обгърнали дънера, позволяваха да се разпознае човешката фигура.

Лъчите на всички фенери се впиха в безжизнената купчинка плът; в един миг фигурите се озоваха по-нагоре по склона, напредвайки към мястото на убийството. Станалото свидетел на безмилостното убийство момиче не откъсна очи в продължение на няколко секунди от трупа на приятелката си. След секунди, продължили сякаш цяла вечност, тя скочи на крака и се закатери с удвоена бързина сред дърветата и шубраците, като отчаяно забиваше нокти в пръстта в опит да докопа спасителните жилави корени за допълнителна опора. Нямаше време да се замисля за светлината, която се съсредоточи само след секунди върху нея; фигурата й се очерта върху граничната ограда, зад която шосето я привличаше неудържимо.

Първият куршум прониза ръката й над лакътя; мигновеният шок притъпи внезапната болка, която след секунди се заби в стомаха й и взриви плътта в леден пламък. Следващият се вряза в бедрото й, като я подхвърли напред и нагоре и я стовари върху вкаменената от студа пръст, а тялото й се затъркаля върху корени и съчки, докато накрая се блъсна в стъблото на дърво.

И после настъпи тишина.

Лежеше абсолютно неподвижна, осъзнаваща трескавото присъствие около себе си, с очи вперени в ивицата от пътя на не повече от петнадесет крачки от нея. Пътят. Лъч светлина се появи пред нея; първата й мисъл беше за преследвачите й. С последните останки от сила тя се надигна и се хвърли срещу преследвачите си, като очакваше да бъде заслепена от фенерите им. Вместо това мракът я погълна. За момент не можеше да проумее нищо; после се обърна назад. Светлината идваше от пътя. Фарове на кола . Болката в крака й пулсираше през цялото й тяло, но тя успя да се застави да запълзи напред. Тревясалият банкет на пътя беше само на метър-два от нея. Тя погледна надясно и видя как фаровете на колата нарастват с приближаването й; колата беше на не повече от четвърт миля от нея. Опита се да се изправи, но кракът й отказа да я послуша.

Последната вълна от куршуми се вряза в гърба й и я подхвърли върху банкета. Странно, но тя не ги усети. Вместо това те сякаш прогониха болката от тялото й, тревата сега беше топла постеля, мамещ покой, а светлините я галеха нежно. Всичко сякаш изгуби теглото си и замря.

Не чувстваше нищо, освен сладкия вкус на кръвта върху устните си.

— И нищо не можахте да направите? — попита старецът. — Шофьорът спря, преди да стигнете до нея? Нямахте ли някаква възможност да издърпате тялото й?

— Никаква.

— Разбирам. — Той намести възглавницата под гърба си и отпи вода от чашата на нощното си шкафче. — А другите две?

— Заловени са.

Той кимна.

— Ти каза, че тя била мъртва?

— Да.

— Но не когато е пристигнал шофьорът?

— Казах, че не мога да потвърдя…

— Да, да — прекъсна го той с първите призраци на фрустрация 1 1 Eмоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел в гласа. — Казваш, че не можеш да потвърдиш дали едно момиче на шестнайсет години, което си прострелял няколко пъти в гърба, е било мъртво.

— Ако тя не е била мъртва, когато шофьорът пристигна, със сигурност само след минута вече е била.

— Каква завършена мисъл.

— Колата беше невероятен малшанс…

— Не се опитвай да оправдаваш некадърността си. Ти си й позволил да се добере на метър и половина от пътя. Малшанс или не, колата е пристигнала. Което означава, че в момента нашата млада приятелка се намира в някоя болница, морга или някой полицейски участък под бдителното око на един от нашите местни блюстители на закона. Което има малко общо с онова, за което те бях помолил. — Настъпи мълчание. — Веднага си тръгваш. Всички. Оръжия, дрехи — всичко. Ти ще имаш грижата теренът да е изчистен от всякакви следи. Всякакви. Не искам нищо, което може да ги насочи насам. Ясно ли е?