Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

ОРФЕЙ. Царю, тях не ги примамва идеята, а идеите, които ги обземат от твоята идея. Сбогом, царю!

САДАЛ. Върви, където щеш, бъчварю! И не забравяй, че в тежък ден си отблъснал ръката на царя! Оставете ме сам!

(Всички излизат. Марон приближава до Садал.)

МАРОН. Царю, запази Орфей с тази ръка, която той отблъсна. Твоите думи могат да бъдат знак за нещо ужасно! Съветниците са оскърбени. Подир Орфей може да тръгне убиец. (Излиза.)

САДАЛ. (Отива към дървената фигура на бог Дарзалас.) Видя ли всичко, всемогъщи Дарзалас? Чу ли всички? Не ме гледай с мъртвите си дървени дупки! Ти нищо не виждаш с тях. Недодяланите ти уши са глухи. И ако искаш да знаеш, аз съвсем не съществувам благодарение на тебе. Обратното, ти си тук, защото преди една година доведох един пияница, който те издяла от някакъв пън, изхвърлен от водите на Хеброс. Нищо няма в тая дървена глава, Дарзалас, създателю мой! Страхът е създал символа и сега символът създава страх. Искаш ли да се засиля от десет крачки и да ударим главите си като овни? Да, но аз не искам, защото знам, че си пън. И именно като пън ми трябваш. Колко откровено те обиждам, всесилни Дарзалас, а ти дори не се засягаш. (Плюе върху него, после изважда кърпа и го бърше.) Твоята сила е единствено в това, че не желаеш да се бършеш сам. И ако някой те заплюе, ще трябва да те бърше самият той, както правя аз сега. Само че тук няма никой. Ние сме само двамата — бог и цар! Ние можем да си правим всякакви номера. Но ако те заплюе някой орач, цяла Тракия ще види това и мечът, който ще отдели главата от тялото, ще се превърне в звезда, която хората ще нарекат зорница. И сутрин, преди да започнат да обработват земята, ще се поклонят на меча, окачен на небето… Защо мълчиш, дървено могъщество? Кажи, защо? Кажи, защо Мегабаз стои в устието на Теар? Накъде ще тръгне? Да тръгна ли аз, за да го изпреваря? Или да отида като Орфей да си попея на площада?… Тоя пияница е направил едното ти ухо по-голямо. Сигурно Пердикас се е въртял пред очите му… Лека нощ, голямо ухо, глухо, сляпо, дървено могъщество! Лека нощ, лека нощ… Лека нощ!

(В затвора. Пердикас пази Орфей и пее с невъзможния си глас: „Живял някога цар Буши, той имал четири уши…“)

ПЕРДИКАС. Аз съм бедна душа с две уши, но ги отварям на четири… Как си? Чувствуваш ли се велик? Не искаш да отговаряш? Обидно ти е да разговаряш с тази дървеница Пердикас? Хайде да спорим като гърците! Аз уж съм Платон, а пък ти някой друг. Казват, че имало един, дето живее в бъчва и ходел да се надвиква с морето. Бил много умен. Може ли умен човек да живее в бъчва? Кажи де, нали си бъчвар? Ти спал ли си в бъчва? Не искаш да отговориш. Обидно ти е… Как ще спи в бъчва? Как ще влезе вътре? Как ще диша?

ОРФЕЙ. Едното дъно е отворено, Пердикас.

ПЕРДИКАС. Че тогава как ще спи прав?

ОРФЕЙ. Бъчвата е легнала, Пердикас.

ПЕРДИКАС. Това пък съвсем не може, нали ще се излее.

ОРФЕЙ. Бъчвата е празна, Пердикас.

ПЕРДИКАС. Ами ако е пълна?

ОРФЕЙ. Няма да живее вътре тогава.

ПЕРДИКАСА къде ще живее?

ОРФЕЙ. В друга бъчва.

ПЕРДИКАС. Че ние така можем да си говорим до утре… Ами ако и тя е пълна? Ами ако всички бъчви са пълни?

ОРФЕЙ. Тогава ще си направи една празна.

ПЕРДИКАС. Ами ако не може да прави бъчви?… Кажи де! Нямаш повече отговори. А аз имам още много въпроси. Значи съм по-умен от тебе.

ОРФЕЙ. Въпросите винаги са повече от отговорите. Искаш ли и аз да те питам?

ПЕРДИКАС. Че как ще ме питаш, когато ти си в затвора? Кажи де? Кажи, къде ще живее оня, умният, философът, който не може нито бъчва да направи, нито къща? Кажи де!

ОРФЕЙ. Тогава ще си направи един Пердикас.

ПЕРДИКАС. Какъв Пердикас?

ОРФЕЙ. Такъв като тебе празен Пердикас и ще си живее вътре.

ПЕРДИКАС. Празен Пердикас няма. Орфейчо! Ние, пердикасите, не седим празни и никой не може да влезе в нас. На мене Садал всеки ден ми сече главата и пак съм жив. Ако нас ни няма, няма да има нито царе, нито затворници. Защото един цар без затворници не е цар, а човек. А един затворник без цар не е затворник, а цар. Тоя свят, умни певецо, се състои от царе и затворници. А по средата седим ние, пердикасите. Запомни го хубаво. Това ти го казва Пердикас, и то не някой празен Пердикас, дето оня ще влезе вътре и ще си живее свободно, че на всичкото отгоре да го пуснем да се надвиква с морето. Вътре в пердикасите ще си живеят само пердикаси и мънички пердикасчета, които утре ще станат големи пердикаси, за да дават ум на държавата. Ясно ли ти е? Нищо не ти е ясно на тебе, велико нищо!… Честен искал да бъде! От къде на къде ще бъдеш честен?! С какво право? С какво сме заслужили ние такова отмъщение? Кой си ти? Кажи де? Отговори!