Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

(Площад. Чуват се гласове, шумотевица. Прозвучават фанфари. При осветление в центъра се вижда завита фигура с бяло конопено платно. Около нея са парадинастите. Тук е Садал. Радостни викове. Садал дава знак за тишина.)

САДАЛ. Орфей обичал с неземна сила своята красива и любима жена нимфата Евредика. Един ден подземният цар Хадес видял Евредика, влюбил се в нея и изпратил една змия, която клъвнала Евредика по крака. Така Евредика попаднала в подземното му царство. Обезумелият Орфей потънал в скръб. Дълго молил подземния лодкар Харон да го отведе при Хадес. Смилил се Харон над нещастния Орфей и го завел при подземния цар. „Добре, рекъл Хадес, ще ти върна Евредика, но при едно условие. Ти ще я изведеш от моето царство, без да се обръщаш да я видиш, преди да сте стъпили на горния свят.“ Тръгнал Орфей. Пред него вървял Хермес, за да му сочи пътя, а след него — Евредика. Дълго време се лутали в мрака, а Орфей все нямал търпение — след него ли е любимата Евредика? Ето че просветнал отворът към горния свят. Още няколко крачки, и Орфей ще прегърне Евредика. Ами ако тя не е след него? Той не чувал стъпките й. Не се стърпял Орфей и преди да стъпи на горния свят, обърнал се назад. Погледът му зърнал сянката на Евредика, но още преди да я види, тя потънала в облак от мрак. Четири години оплаквал Орфей своята любима жена… Когато запеел, птиците млъквали, сърните спирали своя бяг, а гората преставала да шумоли… Един ден върху него се втурнали ревнивите вакханки, на които той не обръщал никакво внимание, и го разкъсали на парчета. Това е историята на великия певец Орфей… Нека той стои вечно тук, за да напомня на траките, че песента е дар за тях от боговете, че тя ги прави равни помежду им, равни на боговете. Слава на великия Орфей! Слава на Тракия!

(Пердикас смъква платното и се открива паметникът на Орфей. Викове: „Слава на Орфей!“ Тръби. Царят и парадинастите се оттеглят при поздравителните възгласи на народа. Настъпва тишина. Достигат звуци на китара, по-скоро това е някакво дрънкане на струни. Появяват се пияни: Казанджията, Грънчарят, Ножарят, които удрят върху струните на своите китари. Около тях се въртят и други пияни мъже и проститутки. Веселят се около паметника. Влиза Орфей. Никой не го забелязва.)

ОРФЕЙ. Свини! Пияни, пеещи свини!

(Настъпва мълчание.)

КАЗАНДЖИЯТА. Чужденецо, не се перчи, а седни да пиеш вино. Аз плащам.

ГРЪНЧАРЯТ. Слушай, чужденецо…

ОРФЕЙ. Чужденецо?! Слушай ти, пиян казанджийо, вгледай се добре в мене! Толкова ли си пиян?

НОЖАРЯТ. Тоя сигурно е кожар. Хайде да му съблечем кожата!

ОРФЕЙ. Вие наистина ли не ме познавате, или сте толкова пияни, че и себе си не познавате? Аз съм Орфей — бъчварят Орфей.

ГРЪНЧАРЯТ. Орфей ли? (Сочи паметника.) Ето го Орфей, понеже се обърнал да види жена си.

ОРФЕЙ. Дай ми китарата.

КАЗАНДЖИЯТА. Защо да ти я давам?

ОРФЕЙ. За да ти докажа, че наистина съм Орфей!

КАЗАНДЖИЯТА. Значи, който има китара, той е Орфей! Тогава и аз съм Орфей!

КОЖАРЯТ. И аз съм Орфей!

ГРЪНЧАРЯТ. И аз съм Орфей!

ГЛАСОВЕ. И аз съм Орфей!

(Започват да дрънкат с китарите и да припяват: „Ние всички сме Орфей, ние всички сме Орфей!“)

ОРФЕЙ. (Вика.) Ксантипо!

(Орфей захвърля чаша към дъното, където вероятно е кръчмата на Ксантипа, и оттам се чува звънтеж на падащи съдове. Влиза Ксантипа.)

КСАНТИПА. Кой хвърли чашата?

ГРЪНЧАРЯТ. Този тук чужденец. Или е пиян, или е луд.

ОРФЕЙ. (Приближава към Ксантипа.) Ксантипо! Ти кажи, не бой се, не съм луд… Изменил ли съм се много? Гласа ми поне не познаваш ли?… Аз съм Орфей, ти ме познаваш, нали?

КСАНТИПА. Сигурно, чужденецо… Би трябвало да те познавам, щом си Орфей. Само че аз много остарях и очите ми не виждат добре. Петнайсет години минаха, откак видях Орфей за последен път.

ОРФЕЙ. Не си ли спомняш онзи ден, когато дойдох за Евредика?

КСАНТИПА. Времената се менят, виното се мени и хората се менят, чужденецо!

ОРФЕЙ. Защо вие всички ме наричате „чужденецо“? Аз съм Орфей! Дайте ми китарата! (Спуска се към Дърваря и дърпа китарата му.) Дайте ми китара!

КАЗАНДЖИЯТА. (Хваща ръцете на Орфей.) Умири се, чужденецо!

ОРФЕЙ. Пуснете ме, ще ви избия! Всички ще ви избия като кучета!