Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

(Влиза Садал.)

САДАЛ. Защо викаш, Пердикас?

ПЕРДИКАС. Говорим като Платон и някой друг.

САДАЛ. Какво искаше да ти отговори Орфей?

ПЕРДИКАС. Из областта на философията… Царю, умря ми най-хубавият заек…

САДАЛ. Добре, върви!… Днеска палачът сече ли ти главата?

ПЕРДИКАС. Аз ходя следобед по тая работа, царю!

САДАЛ. Иди и му кажи да не я сече повече.

(Пердикас излиза. Орфей и Садал.)

САДАЛ. Зайците умират, хората се мъчат.

ОРФЕЙ. Доволен ли е царят на Тракия?

САДАЛ. От какво да бъде доволен?

ОРФЕЙ. От това, че неговият певец и войник гние в затвора?

САДАЛ. Тук е най-сигурното място. В затвора не те заплашва нищо.

ОРФЕЙ. Значи, това е в интерес на моята сигурност? Тогава ти си твърде несправедлив към парадинастите, които са заплашени със свобода.

САДАЛ. Лошо се шегуваш, но е точно така. Тях именно свободата ги заплашва. В затвора те ще се превърнат в герои. А за една малка и все още бедна страна като Тракия ще струват скъпо толкова герои.

ОРФЕЙ. Марон ли те научи на това?

САДАЛ. Марон избяга в Атина заедно с Корсиблепа. Сега се уча сам.

ОРФЕЙ. Не е ли по-добре да ме убиеш?

САДАЛ. За да станеш легенда? Това е повече от свобода!

ОРФЕЙ. Тогава дай ми по-малкото — свободата!

САДАЛ. Но тогава ти пак ще дойдеш тук.

ОРФЕЙ. Ако ти не пожелаеш, няма да дойда.

САДАЛ. Но тогава парадинастите ще те убият. У нас това става лесно.

ОРФЕЙ. Не се ли страхуваш, царю?

САДАЛ. От какво?

ОРФЕЙ. От единството на парадинастите.

САДАЛ. Не, защото те са единни, но в замяна на това са свободни. Аз съм ги наказал със свобода.

ОРФЕЙ. А какво ще стане с държавата?

САДАЛ. … И когато той се обърнал да я види, тя потънала в облак от прах.

ОРФЕЙ. Държавата ли?

САДАЛ. Не, не… Аз говоря за друго. Върти ми се нещо в главата.

ОРФЕЙ. Не само в главата ти, царю. Нещо неясно се върти в държавата и тебе те измъчва това, че не можеш да го откриеш.

САДАЛ. (Вика.) Кажи ми го ти, певецо!

ОРФЕЙ. Аз не съм свободен.

САДАЛ. А нима аз съм?… Ти избяга от двореца и хукна отново по площадите, защото е по-лесно, нали?

ОРФЕЙ. Някога парадинастите бяха враждебни един към друг и ти ги държеше в своята власт. С цената на собственото си унижение, падайки на колене пред тях, в името на сплотена и силна Тракия, готова да посрещне Мегабаз, ти им даде единство. Те го приеха с инстинкта на животното. Единството на парадинастите, което трябваше да се превърне в оръжие срещу Мегабаз, се обърна в оръжие срещу тебе. Може би именно това чака Мегабаз — да се изтощи Тракия от единство и конниците му да бъдат бодри, когато спре пред вратите на Атина.

САДАЛ. (Изкрещява.) Мегабаз ще намери своя гроб в Тракия.

ОРФЕЙ. Защо извика толкова силно, царю?

САДАЛ. Защото ти си враг на Тракия!

ОРФЕЙ. Много ли ме ненавиждаш, царю?

САДАЛ. Ненавиждам те и затова няма да те убия.

ОРФЕЙ. Защо ме ненавиждаш?

САДАЛ. Щом аз, царят на Тракия, нямам право да изкажа своите мисли, с какво право ми ги казваш ти?

ОРФЕЙ. Тук сме само ние двамата.

САДАЛ. И ти искаш да минеш за герой пред царя?

ОРФЕЙ. Аз правех това и там, на площада.

САДАЛ. За да станеш герой пред народа. Вижте го Орфей! Великия Орфей!… А аз съм син на Дарзалас и всяка вечер разговарям с един пън. Нима съм луд?… Защо се перчиш с дарбата си, дадена от боговете? Аз наредих бедните да пият вода от кладенците на богатите, орачите да получават повече, парадинастите поддържат добре своите конници, аз намалих робите наполовина.

ОРФЕЙ. Но робството не намаля наполовина.

САДАЛ. А какво искаш ти?

ОРФЕЙ. Ако в държавата има един-единствен роб, радостта на свободните трябва да се наказва. Само свободният човек е велик човек.

САДАЛ. Ти искаш да бъдеш велик? Велик син на Тракия? Добре, ще бъдеш! Аз ще те направя велик! (Вика.) Пердикас!

(Влиза Пердикас.)

Пази го добре! Орфей е нужен на Тракия! (Излиза.)

ПЕРДИКАС. Колко по-приятно е да разговаряш с дървеница като Пердикас. Сега имаш много свободно време, толкова време имаш, че можеш да си направиш един празен Пердикас, да си живееш вътре и да се надвикваш с морето.