Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

(Севт и Ронак запяват: „Слава на Мегабаз, най-преславния!“ Мегабаз равнодушно изважда в двете си ръце по един нож и пробожда коремите на убийците. Те падат в краката му.)

Трупове! Трупове! Ето какво създават легендите! Всички ние сме конници, които падат от конете си… Каква е грешката на Садал? Тая, че се роди рано! Сега е моето време! И аз ще избивам дотогава, докато Дарий иска това, защото аз също съм роб, достоен велик роб!… Садал е мъртъв. И Орфей е мъртъв. Цял живот те бързаха един към друг и затова се срещнаха с удар. Срещнаха се на живот и смърт несвободната воля и свободната мисъл и взаимно се задушиха с любов! Кой победи? Краткостта на човешкия живот? Затова Садал издаде най-човешкия и най-радостен закон: с песни и танци да се слави мъртвият, който отстъпва място на следващия. Не легендата — смъртният решава: сложете ги един до друг в обща гробница! Без надпис, без славословия! Къде са музикантите? Свирете! Къде са вакханките и сатирите? Играйте! Отстъпено е място за ония, които ще решат. (Тръгва.)

СИМАЛА. Искаш ли да ти разкажа легендата за Орфей?

МЕГАБАЗ. Знам я тая легенда! (Взема топката от ръцете й. Пак й я връща.) Сбогом!

(Музика. Мегабаз излиза. Траките вдигат на ръце телата на Садал и Орфей.)

© 1973 Иван Радоев

Сканиране, разпознаване и редакция: Mat, 2010

Издание:

Иван Радоев. Чудо — избрани пиеси

ИК „Жанет 45“, 2007

ISBN 978-954-491-366-3

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15828)

Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00