Ради Радев - Обаждане за смърт

Дейвид реши, че е време да се намеси. Не можеше просто да лежи зад колата, докато Ейнджъл дойде да му разпилее мозъка. Трябваше да помогне на Джери. Робинс се поизправи и тръгна куцукайки към престрелката.

Луната беше малка и като изядена от чудовище — една мрачна свидетелка на смърта, понякога криеща единственото си око с облаци.

Джералд Стийл стреляше в посока на огънчетата от пистолета на Робинс. Досега не бе успял да го уцели. Но и Ейнджъл не успяваше. Стийл забеляза, че Ейнджъл избягва да се крие зад кръстове и залягаше главно зад надгробни камъни или плочи. Явно убиецът мразеше кръстове.

Джералд се учуди. Явно все пак имаше нещо мистично и религиозно в цялата тая работа. Опита се да насочи огъня си така, че да изтласка убиеца към близката католическа църква, на чиято бе гробището.

Джералд се надигаше все повече и повече за да се прицели по-добре. Доколкото виждаше в тъмното, разбира се. Без да се усети се откриваше все повече и повече.

Внезапно един куршум удари Джералд в лявото рамо, завъртя го наполовина и го просна на земята. Стийл чу тържествуващия вик на Ейнджъл. Онзи изкрещя:

— С последния патрон, свиньо! С последния! Изхабих три пълнителя, докато ти го набутам. Идвам!

Джери чуваше радостните крясъци на Мобилния Убиец:

— Идвам, копеле! Мога да те подуша в тъмното. Идвам за свинската ти душица!

Стийл провери пистолета си. Той също бе изхабил три пълнителя. И не му бе останал нито един патрон.

Джери се огледа за да потърси някакво оръжие. Камък или може би нещо като пръчка. Рамото го болеше. От него бликаше кръв и се стичаше по ръката, пълнейки носа му с миризмата на ръжда и смърт.

Внезапно Ейнджъл се появи на няколко ярда от Джери. Явно чудесно виждаше в тъмното. Стийл смътно различи, че онзи държеше нещо остро в ръката си. Убиецът се закани:

— Сега ще те изкормя, свиньо. Ще те изкормя с нещо, с което никой не е бил убиван досега. Ще те довърша с Рога на Самаел.

Питър Ейнджъл започна да се приближава. Едва сега Джери видя, че острото нещо в дясната му ръка наистина беше рог.

В мрака се чу гласът на Дейвид Робинс:

— Искаш ли да се биеш, Ейнджъл? Ела!

Убиецът се обърна. Робинс бе точно на три крачки от него.

— Добре. — съгласи се Ейнджъл. — Първо ще наръгам тебе. — А после — приятелчето ти. Така да е.

Робинс държеше пред себе си острието на Копието на Съдбата. Беше го хванал там, където то би трябвало да се съединява с дървената дръжка. Сребърното острие блестеше. Пиронът, вграден в центъра му, като че ли светеше. Гвоздеят, с който вероятно бе прикован Синът на Бога преди две хиляди години.

Кракът на Робинс кървеше там, където бе прострелян. Ейнджъл почувства, че има предимство. Започна да злорадства:

— Боли ли, Робинс? Да не е засегната бедрената артерия? Колко жалко. Кръвта ти може да изтече, преди да съм те намушкал.

Дейвид не каза нищо. Приближи се още до убиеца и замахна с Копието. Онзи леко се отдръпна. После посегна с кривия, закривен и остър като игла рог; дъжеше го в дясната ръка. Беше ред на Дейвид да се отдръпне. Ейнджъл продължи атаката си като направи крачка напред и посегна с левия си юмрук. Копието го посрещна във въздуха и го поряза. Убиецът моментално отскочи назад и изохка:

— Мамка му! Това беше бързо! Откога си се научил да се движиш така, журналисте?

Дейвид не каза нищо. Отново замахна, но с лявата ръка. Ейнджъл се отдръпна. После изненадващо скочи върху Робинс. Дейвид някак си успя да хване въоръжената ръка на противника; обаче и Ейнджъл успя да докопа дясната ръка на Робинс. Убиецът реши да ритне с коляно журналистът в слабините. Ритна и усети как кракът му се удря в коляното на Робинс. Мамка му! Журналистът или беше предвидил това, или и той искаше в същия момент да го ритне по топките. Копелето знаеше как да се бие мръсно.

Облаци закриха луната. Убиецът някак се смали, и от разбеснял се демон, изненадващо се превърна в отпуснато дебело човече с вяли и бавни движения. Хватката на Ейнджъл върху ръката му отслабна. Робинс реши, че сега е време да действа решително.

Внезапно Дейвид удари силно с глава носа на Ейнджъл. Моментално шурна кръв. Убиецът се разкрещя силно от болка. Посегна инстиктивно от болката към носа си лявата ръка. И пусна ръката на Дейвид за момент.

Робинс заби Копието на Съдбата в гърдите на Ейнджъл. После отскочи назад. Бе успял да измъкне копието след като нанесе удара. Знаеше колко жизнен е Ейнджъл. Ако тръгнеше към него, пак щеше да го наръга. За всеки случай.