Ради Радев - Вещерство

Беше някъде около пладне, когато Майкъл Едж излезе от апартамента си за да си купи цигари. Посегна да заключи входната врата и пръстите му внезапно напипаха някакъв найлон. Беше полиетиленова торбичка, закачена на дръжката на вратата от външния й край. Майкъл откачи торбичката. Вътре в нея имаше нещо. Майкъл погледна. Беше нещо черно и леко, много леко. Той попипа торбичката отвън преди да се осмели да погледне вътре. Веществото на пипане отвън беше меко и рехаво. Още му се спеше и той бръкна в найлона. Извади цяла шепа от нещото, което се намираше вътре в торбичката. Сънен, не можеше да осмисли нито напълно движенията си, нито какво точно прави.

Нещото вътре в торбичката беше човешка коса. Някой му беше закачил отвън на вратата найлонова торба с човешка коса.

Смахната работа, помисли си Майкъл. Някой се е подстригал и иска да си направи шега.

След малко през главата му мина друга мисъл: „Магия. Някой се опитва да ми направи магия.“

Да, но доколкото беше чел или гледал по филмите, би трябвало всъщност да вземат кичур от неговата коса за да се опитат да му направят черна магия.

Както и да е. Всичко това беше откачено, като колело с преден багажник, покрит с чаршаф и прелитащо на фона на пълната луна.

Майкъл се наведе, събра в торбичката няколкото черни косъма, които бе изсипал по невнимание и излезе от входа. Хвърли торбичката в най-близкия контейнер за боклук. После отиде до магазина, купи си кутия „Кемъл“ и се прибра вкъщи. Сложи кутията на поставката за обувки до вратата и влезе в банята. Изми си ръцете с топла вода и сапун. Търка доста време. После се подсуши с чиста кърпа, която взе от закачалката на вратата на банята.

Време беше да закусва и да ходи на работа. Чувстваше се малко притеснен, но общо взето не мислеше, че трябва да преживява станалото. Някой по-съобразителен можеше да излее шише бензин на дървената му входна врата. И сетне да драсне клечка кибрит.

Сигурно закачената коса на вратата му беше някаква мръсна шега, макар че и представа си нямаше кой може да е толкова прост и откачен, че да закачи човешка коса на вратата му.

Майкъл завари в заведението обичайния безпорядък. Едната сервитьорка беше седнала на „щъркел“ пред бара, беше разхвърлила листи отгоре и учеше нещо от тях. Явно се подготвяше за някакви изпити, вместо да си гледа работата и да сервира. Барманът крещеше нещо на сервитьора и го заплашваше, че ще го набие. От кухнята се беше подала готвачката и викаше, че са свършили бананите, кивито, портокалите и крушите, и как очакват тогава от нея да направи плодова салата.

Майкъл набързо скастри бармана и сервитьора да не се дразнят, взе листите на сервитьорката и и обясни, че ако иска да работи тук, не може да си седи на бара и да зубри. После запали шевито си и отиде да купи липсващите цитруси.

Когато се върна и зареди кухнята с плодове, наново огледа заведението. Всички си вършеха съвестно работата без да се разсейват.

Майкъл седна на бара и си поръча дълго кафе със сметана. Нарочно бе заел такава позиция, че да може да наблюдава и клиентите и персонала.

По някое време усети, че го засърбява дясното око. Чак го болеше. После Едж усети, че челюстите му започват да се схващат. Чак не можеше да ги разтваря. После го заболя и главата.

Майкъл проломоти на бармана:

— Кажи на шефа, че ми е зле. Ще се прибирам вкъщи — прилоша ми.

Барманът беше кльощав, любопитен и многословен тип. Веднага почна да философства:

— Ей, целия си пребледнял! Тука зад бара има аспирин. Да ти разтворя ли едно-две хапчета?

— Не. Кофти ми е. Тръгвам. Кажи на шефа, че като се пооправя, ще дойда на работа.

Майкъл Едж изхвърча от заведението и се качи на белия си шевролет. Отдалеч дочу коментарите на сервитьорките: „К’во му е? Изглежда все едно е в мензис?“ Колежките му взеха да се хилят неудържимо.

Майкъл се прибра вкъщи и веднага влезе в банята. Първо се наплиска с вода. После започна да рови в аптечката, висяща точно под огледалото. Намери разтворими витамини и извади едно хапче. Видя и аспирин, също разтворим. От него взе една таблетка, поколеба се и прибави още една. Точно преди да зареже аптечката, видя пластмасова тубичка, съдържаща разтворими хапчета, съчетаващи калций, магнезий и цинк. Извади и от нея една таблетка.

Майкъл отиде до кухнята и взе три чаши. В едната разтвори витамините, в другата — двата аспирина, а в третата — таблетката с калций, магнезий и цинк. Последователно изпи и трите чаши на екс, макар че му натежа на корема.