Ради Радев - Вещерство

Майкъл се изми, обръсна се, закуси с няколко вида евтини кифлички, които откри в хладилника и пак се захвана с книгите за магия.

Някъде около 11 часа преди обяд реши да излезе. Трябваше да намери едно хубаво парче дъб. Така пишеше в една от книгите. Щеше да му трябва именно такъв вид дърво за да неутрализира Черната магия, с която го тормозеха.

Младежът се облече с тъмносиньо анцугово долнище „Адидас“, а нагоре навлече светлобежово горнище. На краката си нахлузи черни маратонки, марка „Пони“. Излезе пред блока и запали шевито.

Шофира около двайсетина минути, докато открие къщата на един познат дърводелец, който преди няколко месеца му беше сменял вратите вкъщи.

Къщата на дърводелеца се намираше в едно отдалечено предградие и беше леко отдалечена от останалите домове. Пред нея имаше силно занемарена ливада. На нея стоеше дърводелеца (Майкъл така и не можеше да спомни името му). Беше едър мъж на около шейсет години, висок, с широки рамене и силни ръце. Имаше също така достолепна бяла коса, топчест нос, и отпуснат и дебел корем. В момента гледаше към дома си и псуваше на висок глас. Наблюдаваше нервно къщата си, от чиито прозорци и врати излизаше пушек.

Майкъл спря шевито до него и излезе. Попита:

— Какво става? Пожар ли има във вас?

Дърводелецът беше три четвърти навахо по произход, говореше на страшно развален английски и не беше особено умен. Изкрещя:

— Новата печка, момше! Жената пуснала новата печка да готви и отишла при съседката. Не знам как да я спра, момше.

Майкъл пое нещата в свои ръце:

— Идвай с мен. Аз ще спра пушека.

Двамата влязоха в къщата и дърводелеца го заведе в кухнята. Оплака се:

— Гледам пуши много, поливам с вода, ама не спира. Много пуши, мойто момше!

Кухнята беше заприличала на бойно поле. Върху новата печка имаше тенджера от която се вдигаше смърдящ миризлив пушек, а по дъното на съда се виждаха леки искрички. Котлонът беше нажежен до червено. Майкъл изключи котлона и избута бързо тенджерата в края на плота на модерната печка. За щастие нищо освен яденето не се беше запалило. Младежът побегна навън, на чист въздух като извлече със себе си и дърводелеца. Двамата едновременно погледнаха към къщата, чиито врати и прозорци вече бълваха съвсем малко дим.

Едж се обърна към майстора:

— Искам да те помоля за услуга.

— Кажи каквото искаш, мойто момше. Ти спря пушака, Господ да те поживи!

— Ще ми трябва едно малко парче дъб. Имаш ли?

— Имам, момше, господ здраве да ти даде. Колко голямо искаш? В работилницата имам рулетка. — мъжът посочи една схлупена отровнозелена барака.

— Няма нужда да мериш. Трябва ми парче дълго един лакът и дебело колкото китката ми. Обаче дървото трябва да е дъб.

— Добре, мойто момше. Ей сега ще ти донеса. — дърводелеца се запъти към бараката.

Майкъл го последва. Настоя:

— Дъб ще е, нали?

— Да, господ да ни даде щастие и на двамата. Аз от печки не отбирам, ама от дървото си вадя хляба. Имам малко дъб.

Майкъл се прибра вкъщи и моментално се напъха в банята. Пътем остави в антрето парчето дъб, което майсторът му бе завил в стар вестник.

Младежът се изкъпа и хвърли дрехите си пералнята понеже воняха на дим. После се преоблече и отново се зае с книгите за магия. По някое време се сети за дърводелеца и почна да се смее. Човечецът за малко да се подпали, понеже не знаел как да изключи новата си печка. На всичко отгоре поливал с вода от чешмата за да спре пушека.

Хилейки се като малоумен, Майкъл заразгръща езотеричните страници.

Беше някъде около полунощ, когато младежът реши да си измие зъбите. Внезапно реши да издълбае един надпис на вратата. Един последен надпис. И без туй ще трябва да вика дърводелеца да сменя вратата.

Майкъл издраска на вратата следното:

„ЗНАЕТЕ ЛИ КАК СЕ ЗАКАЛЯВА ДЪРВО?“

Майкъл Едж се събуди. Беше третия ден откакто му направиха магия. Беше премахнал всички негативни ефекти от заклинанието, което бяха хвърлили над него. Почти всички. Все още главата го наболяваше малко от дясната страна, а също и чувстваше някакво леко парене в дясното око. Но не се чувстваше така зле както първия ден, когато откри косата. Тогава го болеше всичко от врата нагоре, даже и зъбите.

Време беше да си отмъсти на неизвестните врагове, които го бяха нападнали с Черна магия.

Майкъл закусва набързо с някакво нелепо подобие на хот-дог. После се сети, че трябва да провери входната си врата. Отвори я и хубавичко я огледа отвън. Под неговия нов надпис беше издраскано следното: