Ради Радев - Вещерство

Трябва да поровя в още страници, каза си младежа.

После продължи със сърфирането. Намери уебсайт на Дружество на Друидите от Стоунхендж. Намери страница и на Организация на Древните вълшебници в Обединеното Кралство. И в двете страници имаше снимки на достопочтени господа и част от уставите на магьосническите ордени. И нищо друго.

Интернет не върши работа. Всичко, което е качено в Мрежата, се знае от хиляди хора и следователно би трябвало да е напълно безполезно. А разните му страници за Ордени на вълшебството според него бяха само още една парлама за да могат да събират парички от суеверни хора, примерно за членство във въпросния Орден. Трябва да намеря книги, каза си младежа. Книги за магия.

Майкъл за момент се обезсърчи. Къде би могъл да намери книги, свързани с Черна Магия?

После си каза: „Затова ли съм живял двайсет и четири години в този град, за да не мога да намеря едни езотерични книги?“

Майкъл Едж се преоблече и излезе от вкъщи.

Прибра се след няколко часа. Носеше черна полиетиленова торба, която тежеше. Влезе в хола, седна на фотьойла, отвори торбата и внимателно постави на ниската маса пред фотьойла около дузина книги. Погледна авторите и заглавията им. Парацелз разбира се. Имаше и книги, написани от благородници — граф Магнус и граф Калиостро. А също така и Леви, Блаватска и Кроули.

Майкъл се беше съдрал да търси „Некрономикон“, докато накрая един експерт му бе заявил, че тази книга е измислена и всъщност не съществува. Майкъл бе попитал от кой точно е измислена и познавачът се затрудни, но след като се почуди малко, каза, че не можел да си спомни точно дали е от някой с фамилия Хауърд или пък това е било малкото му име.

Най-ценни изглеждаха старите издания, с превод на английски, но и с оригинални заглавия, на езика на който бяха написани първоначално. Тях Майкъл щеше да започне да чете първи:

„Au seuil du mystere“

„Temple de Satan“

„Cle de la magie Noire“

„Dogme et rituel la Haute magie“

„Histore de la magie“

„La Grand Arcane on l’Occultisme devoile“

„Les clavicules da Salomon“

Около полунощ Майкъл се сепна и спря да чете, когато го заболяха очите. Освен това му се струваше, че чува шумолене пред входната врата на апартамента.

Майкъл отиде до кухнята и взе най-големия нож, който можа да намери. Най-сетне. Сега щеше да хване, този който се опитваше да му направи магия като му закачаше човешка коса на бравата на входната врата.

Едж отиде на пръсти до антрето и леко отключи. Бравата изщрака неприятно и както му се стори оглушително шумно. Отвън се чуха леки стъпки, после запляскаха сякаш някой се препъна и тогава Майкъл изскочи.

Не успя да види никой, но чу как някой се затича бясно надолу по стълбите, като прескачаше по две стъпала. Това беше странно понеже лампата на неговия етаж открай време не светеше. Светлина идваше само от неговия апартамент и тя бе толкова слаба, че Едж се затрудни да намери ключа. Когато най-сетне светна лампата на неговия етаж, шума от стъпките вече бе утихнал и се чуваше някъде отдалече, вече извън блока.

Нямаше смисъл да го гони. Който и да беше, вече бе драснал в тъмното с такава бързина сякаш бе котка, която успява да прониже мрака с очите си.

Майкъл за всеки случай постоя около една минута, ослушвайки се. Стискаше ножа толкова силно, че ако случайно бе запретнал ръкав, щеше да види, че вените на предмишницата му се издуват.

Е добре, те искаха да го прецакат, но досега бе научил достатъчно за да ги накара да се замислят. Бога ми, щеше да ги стресне.

Майкъл внимателно затвори входната врата на апартамента си. После клекна и започна да драска по светлокафявото дърво, десетина инча над бравата. С върха на кухненския нож издълба следните думи:

ЗА ДА ПОРАЗИШ ВРАГА СИ — ВЗЕМИ ЧАСТ ОТ НЕГО.

ТИ НЯМАШ НИЩО ОТ МЕНЕ.

А АЗ ИМАМ ТВОЯТА КОСА.

Майкъл се събуди. Беше сутрин и светлината на слънцето се процеждаше през белите пердета в стаята му. Майкъл се пресегна до фотьойла, опрян на спалнята и напипа кутия цигари. Запали една папироса и дръпна няколко пъти. Така, миенето и бръсненето можеха да почакат. Първо щеше да погледне вратата.

Едж излезе и огледа входната врата на апартамента си. Под надписа който беше издълбал снощи имаше едно изречение издялано с остър предмет направо в дървото. Там пишеше:

„КАКВО РАБИРАШ ОТ МАГИИ ТИ, ГЛУПАКО?“

Е, имаше малък напредък. Поне не му бяха закачили торбичка с човешка коса на бравата. Освен това се опитваха да го подиграват, което значеше, че неизвестните му врагове са склонни да общуват с него.