Ради Радев - Обаждане за смърт

Дейвид излезе от Кадилак-а и вдигна мобилния си за да набере полицията. Тук някъде наблизо трябваше да е Питър Ейнджъл — Мобилния Убиец.

Телефонът бе мъртъв. Не светеше, екранът бе напълно тъмен. Дейв натисна няколко пъти копчето за включване. Не се показва никаква светлинка на дисплея. Нито дори надпис дали е паднала батерията, или има някакъв друг проблем.

Дейвид не можа да разбере какво точно е убило телефона. Дали е просто изтощена батерия, или тук бе намесено и нещо друго. Нещото, което толкова време помагаше на Мобилния Убиец.

Робинс провери дали острието на Копието му е добре прихванато в колана на панталона.

Тогава усети нещо хладно и твърдо да се опира злобно във врата му.

— Здрасти, Дейвид. — гласът на убиеца бе басов и дрезгав.

— Здравей, Питър.

— Извади бавно желязото, което носиш и го пусни бавно на земята. Не си честен, Дейвид. Не мислиш ли, че трябва да стане според правилата?

— Какви са правилата? Ти да имаш пищов, а аз да нямам?

— Не може да си толкова глупав, Робинс. Ти носиш една от Светите вещи на християнския свят. Да не мислиш че ще те оставя да ме наръгаш с нея?

— Добре, хвърлям Копието. И после?

— После ще те гръмна в главата. Ще ти изрежа един знак на прасеца и ще те оставя на червеите. — Ейнджъл изглеждаше доволен.

Робинс извади бавно Копието на Св. Мавриций и го пусна на земята. Намираха се на една алея в гробището. Около тях смътно в тъмното се белееха надгробни кръстове и статуи на ангели.

Ейнджъл се хилеше злобно. Явно искаше да позлорадства малко. Щастливо избоботи:

— Знаеш ли, Робинс? Заредил съм църквата с взрив. Мисля на неделната служба да помогна на вярващите да се възнесат по-бързо на небето. А техните души… Всичките тези погубени души ще помогнат на Самаел да възлезе тук при нас.

— До неделя ще си мъртъв. — закани се Робинс. — До неделя ще си мъртъв, а аз ще вървя из града и ще търся всички онези прокълнати телефони, които си продал. Между другото защо не почнахте ти и твоят Самаел да го разнасяте някъде другаде, например в Ню Йорк?

— По-лесно е да се завладее един малък град. По-лесно е да се унищожи и подчини едно смотано градче, почти село. И да се направи свърталище на злото. Освен това ти сам усещаш, че във Лок Хевън има нещо особено. Частица магия. — Ейнджъл си пое въздух. А сега, Робинс, помоли се една минута на твоят Бог, защото след това ще те убия и ще се срещнеш с моя Бог.

Внезапно се чу шум от двигател на кола. Преди двамата да успеят да си поемат дъх, светлините на непознати фарове ги заслепиха и един бял Крайслер шумно спря на десетина метра от тях.

Дейвид чу познат глас:

— Хвърли оръжието на земята и бавно вдигни ръце!

Беше гласът на Джералд Стийл. Самият той изглеждаше като мрачна сянка, криеща се зад лявата врата на Крайслера и държащ нещо лъскаво, насочено към тях.

Питър Ейнджъл изкрещя:

— Журналиста ли искаш? Може и да си го получиш жив, ако хвърлиш пищова и легнеш пред фаровете!

Ейнджъл бе минал зад гърба на Дейвид. С лявата си ръка бе обгърнал шията му, а с дясната опираше дулото на пистолет в главата му. Дейвид бе значително по-едър и Ейнджъл някак си смешно надничаше малко иззад рамото му.

Джералд Стийл извика:

— Ако му направиш нещо, по-добре почвай да си копаеш гроб! Тъкмо сме в гробище!

Ейнджъл се опита да придърпа Дейвид встрани от светлината на фаровете. Но Дейвид не помръдна.

Джералд Стийл извика:

— Можеш ли да издържиш един изстрел, Дейв?

Ейнджъл промърмори:

— Какво иска да каже тоя? Какво значи да издържиш на изстрел? Кой може да издържи на изстрел?

Дейвид Робинс внезапно се просна на земята и изкрещя:

— Изстрел!

Стийл моментално почна да стреля. Дейвид се хвърли на земята, знаейки, че убиецът не може да го удържи прав. Всичко това свари Ейнджъл неподготвен. Той откри огън напосоки в тъмното. После тръгна да бяга из гробището за да се прикрие зад нещо. В последния момент се обърна и простреля Дейвид Робинс. Журналистът успя плонжира и куршумът, който трябваше да го уцели в главата, попадна в десния му прасец.

Робинс пропълзя зад собствената си кола. Стремеше се да се скрие така, че да е по-далече от изстрелите; да ги чува приглушено. Раната на бедрото му кървеше.

Престрелката между Ейнджъл и Стийл продължи десетина минути. После изстрелите се разредиха. Явно и двамата се сетиха, че трябва да пестят патроните. Ейнджъл изпсува от яд, че беше взел само един пистолет. Този със заглушителя.