Никола Радев - Седем ключа на вода

В миг мангото се изплъзва от ръката ми, излита нагоре, пада върху гърдите ми, тръгва надолу по белия панталон — от ризата до обувките ми се очертава жълта диря … Отварям уста, но ругатнята залепва на езика ми. Дилов избухва:

— Не ме чува! Как? Това е предавател „Бриг“! Аз как го чувам? Но днес е неделя, сега в България е шест часа и почва предаването по телевизията! … Работата не е заек да избяга!

Дилов млъква, заглежда се през филистрина, в лявото му око оживява гневна сълза… Чувам гласа му, тих и отчаян:

— Такива трябва да се изправят пред трибунал!…

Остров Цейлон е останал назад, слонската бивна на Дондра Хид се е скрила в джунглата, над мастилената вода откъм левия борд блести седефен облак от хвърчащи риби. Дилов ми разказва за гибелта на кораб „Гоце Делчев“...

Когато започва бурята над Палермо, в пристанището се намират четири кораба и един голям танкер. Танкерът прави опит да излезе в открито море, но ма-шините му отказват ход и той потъва в акваторията на пристанището. Тръгват да му помогнат влекачи, но единият от тях също потъва, увлечен от водовъртежа на чезнещия под водата кораб. По същия начин загиват неопитните спасители в ръцете на давещите се.

Падат жертви.

Кораб „Гоце Делчев“ имал повреда в машината. Капитанът наредил да подадат всички въжета — подават по десет края от бака и кърмата. Едно въже удържа сила около стотина тона. Въжетата се късат, от ударите на корпуса във вълнолома корабът получава пробойна. Вълноломната стена се пропуква, скъсва се. Капитан Йорданов заповядва — екипажът да напусне кораба…

Всичко това става за минути, момчетата скачат от палубата, пълзят по кейовата платформа, за да не ги отнесе вятъра.

Настаняват ги в хотел. Когато влизат във фоайето, публиката онемява — видът на корабокрушенците винаги стъписва. На другия ден местният вестник отпечатва две снимки: едната — бомбардираният Палермо през Втората световна война, другата — градът след бурята. Разлика в снимките нямало…

Всеки ден фериботът ни стоварваше на остров Пенанг и за да стигнем до центъра на града, трябваше да минаваме през китайския квартал. Пред морската гара чакаха десетина рикши и таксита, но ние предпочитахме да вървим пеш — наседели сме се на кораба.

Минавахме край работилници за бамбукови изделия. Стените им бяха отрупани от най-различни кошнички, абажури, плетени столове-люлки. В съседство работеха стругарни, работилници за поправка на велосипеди — тук велосипеди за ремонт много. По улиците се движеха колички-кухни. Наблюдавах готвачите — те въртяха педалите и управляваха количките и в същото време чевръсто вземаха от десетина купички подправки, кълцаха месо, зеленчук, карантия, запържваха всичко това в бакърена тава, положена направо върху жарта, заливаха го с червени сосове и бульони, насипваха го в порцеланови чашки. Клиентите — кротки семейства или самотни старци с жълта увиснала кожа, старици — плешиви и кривокраки. Наоколо димяха огромни праханови свещи — всяка улица има по няколко храма-пагоди. Деца се катереха по платформите на подвижните естради, около които вечер се тълпяха младите; рикши се разминаваха, носеше се зловоние, стържеха шмиргелови шайби, гърмеше американска кънтри музика, понякога откъм океана се дочуваше дрезгав вой на корабна сирена.

В малките магазинчета собствениците отглеждат децата си. Докато ти показват шарената стока, току в краката ти се търкулне като габърче дребно китайче. Ние постоянно се озъртахме да не ги настъпим. Пред скъпите магазини на главната улица — сергии. До сергиите — застлано чердже, а върху черджето — лъскави дребулии: цветни фалшиви камъчета, копчета, безопасни игли, порцеланови статуетки, стари лъжички, цигарена хартия, катарами, камъчета за запалки, връзки за обувки, карфици, шноли, пилички за нокти, стари монети. И най-честата картинка: срещу продавача, направо на асфалта седят хипита и с часове оглеждат всяко нещо…

Зловонието не намалява и в центъра на града, изкушава те и макар да изпитваш някаква особена гнусливост, влизаш тук и там, хапваш по нещо. В напречните улички виси пране — кърпено бельо, детски роклички, робошки. Канализацията е открита — добре че често преваляват дъждове! … Направо в канала мият чиниите и клечките за хранене, деца прекрачват вадата, пикаят в нея. Може би затова някои „работят“ с пръсти — омесват ориза в сосовете и ловко го напъхват в устата си. По-богатите старци след обеда си пият кафе, запалват пура — чирачетата им донасят димящото въгленче в чинийка. В повечето магазинчета стоките са без етикетчета за цените, собствениците те спират на тротоара, пазарят се, хвалят боклуците си — отминаваш с неудобство. По ъглите — реклами за карате, каубойски филми, транзистори.