Робърт Шекли - Потенциал

Собствената ми шокова терапия, помисли си Елис. Може би Земята бе открила лек против всички болести на разума? И бяха изпратили него като последен подарък към вселената, за да…

— Как се чувствате? — попита той пациента.

— Не е зле — отвърна мъжът… На английски!

— Какво казахте? — зяпна Елис. Чудеше се дали не е било извършено някакво прехвърляне на мисли. Дали не е предал на човека собствените си знания по английски? „Чакай да видим, каза си той. Ако се прехвърли товара от повредените нервни центрове върху здравите…“

— Чувствам се прекрасно, док. Добра работа свърши. Не бяхме сигурни дали този кораб, събран набързо като детски играчки в кош, ще издържи пътуването, но както ти казвах, това беше най-доброто, което успяхме да направим при обстоятелствата, които…

— Кой сте вие?

Мъжът стана от леглото и се огледа.

— Туземците отидоха ли си?

— Да.

— Аз съм Хайнис, Представителят на Земята. Какво ти става, Елис?

Сега и другите двама мъже се надигнаха.

— А те…

— Доктор Клител…

— Фред Андерсън.

Мъжът, който се нарече Хайнис, оглеждаше внимателно тялото си.

— Трябваше да ми намериш по-добър приемник, Елис. Заради старата ни дружба. Но няма значение. Ама какво ти става бе, човече?

Елис разказа за амнезията си.

— А не намери ли бележката?

Елис им разказа всичко.

— Нищо, ще ти върнем паметта. Не бой се — каза Хайнис. — Хубаво е, че отново си имам тяло. Чакай!

Вратата се бе отворила и младият лекар надничаше вътре. Той видя пациентите и извика.

— Направихте го! Вие успяхте…

— Моля ви, докторе — изшептя му Елис. — Не викайте. Искам да ви помоля да не бъда безпокоен поне още един час.

— Разбира се — отвърна с уважение лекарят, отдръпна се и затвори вратата.

— Как е възможно? — запита Елис, докато оглеждаше тримата мъже. — Не разбирам…

— Великото откритие — каза Хайнис. — Нали не си го забравил? Ти работи по този въпрос. Не помниш ли? Обясни му, Андерсън.

Третият човек се приближи бавно. Елис забеляза, че отпуснатите лица бяха започнали вече да придобиват изражение. Мускулите се ръководеха от разума, който телата бяха придобили.

— Елис, не си ли спомняш изследванията върху фактора на личността?

Елис поклати глава.

— Ти търсеше най-малкия общ носител на човешкия живот и личността. Източникът, така да се каже. Изследванията всъщност бяха започнали преди около стотина години, след като Оргел откри, че личността не зависи от телесната обвивка, макар че се влияе и изменя в съответствие с нея. Сега спомняш ли си?

— Не. Продължавай.

— Накратко казано, ти и още около тридесетина учени открихте, че най-малката неделима частица на личността е една независима, нематериална субстанция. Нарекохте я Р-молекула. Тя е комплексен шаблон на разума.

— На разума ли?

— Да, не на материята — каза Андерсън. — Тя може да бъде пренасяна между материалните тела. От един приемник на друг.

— Звучи ми като че става дума за някаква вещ — каза Елис.

Андерсън забеляза огледало в ъгъла на стаята и отиде до него, за да разгледа новото си лице. Когато го видя потръпна и избърса лигите от края на устните си.

— Древните митове за владеенето на душите не са напълно лишени от основание — намеси се доктор Клител. Той единствен се справяше с известна лекота с новото си тяло. — Винаги е имало хора, които са можели да отделят разума от тялото си. Нещо като астрални сили и други подобни. Но чак напоследък бе локализирана точната личностна характеристика на разума и бе възприет начинът за отделянето и възстановяването й.

— Означава ли това, че вече сте безсмъртни? — попита Елис.

— О, не! — каза Андерсън и се върна към него. Той направи гримаса, опитвайки се да спре несъзнателното слюноотделяне на тялото на приемника си. — Личността има определени жизнени измерения. Те са по-обширни от тези на материалното тяло, естествено, но все пак са ограничени. — Той успя да спре слюноотделянето. — Въпреки това, личността би могла да бъде запазена в „спящо“ състояние за безкрайно дълъг период от време.

— И какво по-добро място от собствения ти разум би могло да бъде намерено за запазването на една нематериална молекула? — добави Хайнис. — Твоите нервни връзки поеха всички нас, Елис. Мястото бе напълно достатъчно. Броят на връзките в човешкия мозък бе изчислен на десет по…

— Тази част си я спомням — каза Елис. — Започвам да разбирам. — Сега разбра защо е бил избран. За тази работа наистина беше необходим психиатър, тъй като той би могъл да има достъп до телата на приемниците. Бил е обучен специално за тази цел. Естествено, че на крелдите още не би могло да бъде разказано за мисията и за Р-молекулата. Те не биха се съгласили телата на техни хора, пък били те и ненормални, да бъдат използвани от земляни.