Робърт Шекли - Потенциал

Елис учеше и наблюдаваше. И мислеше. Щом научеше достатъчно добре езика, той трябваше да се срещне с членовете на съвета, който ръководеше планетата. Това беше среща, от която той се боеше и която отлагаше доколкото му бе възможно.

Въпреки това моментът настъпи.

Той бе въведен в сградата на Съвета и в главната зала. Влезе, като носеше камерата в ръка.

— Добре дошъл, господине — каза председателят на съвета. Елис отвърна на поздрава и започна да показва филма си. Никой не говореше докато гледаха записа.

— Значи вие сте последният представител на своята раса — каза председателят на съвета. Елис кимна, вперил поглед в любезното сбръчкано лице на възрастния хуманоид.

— Защо народът ви е изпратил само вас? — попита друг от членовете на съвета. — Защо не са изпратили мъж и жена?

„Същият въпрос си задавам и аз“ — помисли Елис.

— Не ми е възможно да обясня само с няколко думи психологията на своята раса — отговори им той. — Но решението бе взето в съответствие с нашия начин на съществуване.

Помисли си, че изрича една безсмислена лъжа. Но какво друго би могъл да каже?

— Някой път ще трябва да ни обясните психологията на собствената си раса — каза човекът.

Елис кимна, докато оглеждаше лицата на членовете на съвета. Можеше да предположи какъв ефект би оказал добре приготвеният филм върху тях. Те щяха да се отнасят любезно с последния представител на една велика раса.

— Интересува ни вашият двигател за развиване на свръхсветлинна скорост — каза друг от членовете на Съвета. — Можете ли да ни помогнете да го възпроизведем?

— Боя се, че не — отговори Елис. От онова, което бе научил, той знаеше, че технологията на тази планета бе изостанала с няколко века по отношение на земната и те още не бяха достигнали атомната епоха.

— Аз не съм учен. И не познавам принципа на двигателя. Той е едно от най-новите постижения на нашата технология.

— Бихме могли да го изследваме сами — предложи един от мъжете.

— Мисля, че няма да е мъдра постъпка — отговори му Елис. — Моят народ смята, че не е препоръчително да се предоставят знания за технологични продукти, които надхвърлят нивото на развитие на техниката на дадена планета. — Толкова по теоретичните въпроси. — Двигателите биха се самоунищожили, ако някой се опита да ги разглоби — добави той.

— Казвате, че не сте учен — заговори любезно възрастният председател, сменяйки темата. — А мога ли да попитам какъв сте тогава?

— Психиатър — каза Елис.

Говориха дълги часове. Елис се измъкваше, послъгваше и си измисляше, опитвайки се да прикрие празнотите в собствените си познания. Съветът искаше да знае всичко за фазите, през които е преминал животът на Земята, подробности за технологичния и социалния напредък. И освен това искаха да разберат защо той е решил да дойде точно при тях. И накрая, понеже е пристигнал сам, дали расата му не е страдала от склонност към самоубийство.

— Бихме искали да ви разпитаме по-подробно в бъдеще — заяви възрастният председател, закривайки срещата.

— Ще се чувствам щастлив и ще се опитам да ви разкажа всичко, което знам — каза му Елис.

— Май то не е твърде много — забеляза един от членовете на Съвета.

— Е, Елг, не забравяй, че този човек е преживял твърде силен шок — напомни му председателят. — Цялата му раса е унищожена. Май не се отнесохме твърде гостоприемно към него. — Той се обърна към Елис с усмивка. — Господине, вие ни оказахте неоценима помощ. Сега например ние знаем, че силата на атома може да бъде контролирана. И можем да насочим изследванията си в тази област. Вие, разбира се, ще живеете на държавни разноски. С какво бихте искали да се занимавате?

Елис се поколеба, чудейки се какво да каже.

— Искате ли да ръководите проект за построяването на музей на Земята? Един паметник на вашия велик народ?

Елис се чудеше дали мисията му се състои в това. Той поклати глава.

— Аз съм лекар, господине. Психиатър. Може би ще мога да ви помогна в това отношение.

— Но вие не познавате нашата раса — замислено каза възрастният председател. — Ще ви трябва цял живот, за да изучите естеството на нашите болести и проблеми. Да ги изследвате достатъчно добре, за да можете да ги лекувате.

— Вярно е — отвърна Елис. — Но нашите раси са сходни. Нашите цивилизации са се развивали по подобен начин. След като съм представител на по-напреднала култура в психологическо отношение, може би моите методи на работа биха помогнали на вашите лекари…