Робърт Шекли - Потенциал

Курсът ти е зададен на автоматично търсене и избор на планети, така че ти просто си стой спокойно. Предполагам, че няма да си забравил теоремата на Марсели, но ако случайно си, не се притеснявай, че ще кацнеш сред някакви осемнадесетглави стоножки. Ще достигнеш планета с хуманоиди, тъй като трябва да има такива.

След излитането може да си малко поударен, но пентото ще ти помогне да се справиш. Ако в кабината цари хаос, то е защото нямахме време да проверим всичко и да го закрепим добре.

А сега за мисията ти. Намери веднага камера номер едно в петнадесето шкафче. Камерата е настроена за самоунищожение, след като изгледаш филма само веднъж, така че гледай да разбереш онова, което ще видиш. Мисията ти е от жизненоважно значение, док, всеки мъж и жена от Земята разчитат на теб. Не ни предавай.“

Писмото бе подписано от някой си Фред Андерсън.

Ран, автоматично приел името, с което се обръщаха към него в писмото, започна да търси петнадесети шкаф. Намери веднага мястото, където е бил. Шкафовете от единадесети до деветдесет и пети бяха обгорели и стопени. Съдържанието им бе унищожено.

Толкова. Сега само измачканото писмо го свързваше с миналото му, с приятелите, с цялата Земя. И макар че паметта му я нямаше, все пак почувства известно успокоение от това, че амнезията си имаше обяснение.

Но какво означаваше всичко това? Защо те бяха сглобили кораба толкова прибързано? Защо го бяха поставили в него сам и го бяха изстреляли? И тази жизненоважна мисия, ако наистина бе толкова важна, защо не я бяха обезопасили по-добре?

Писмото повдигаше повече въпроси, отколкото тези, на които бе дало отговор. Ран се смръщи и се върна до таблото. Погледна отново екрана, звездите по него, и се опита да намери обяснение.

Може би е била някаква болест. Той е бил единственият незаразен. Те са построили този кораб и са го изстреляли в космоса. Мисията ли? Да се свърже със същества от друга планета, да открие лекарство и да го донесе обратно…

Смешно.

Той погледна отново таблото и натисна бутона за панорама — назад .

И едва не припадна.

Целият екран бе изпълнен от ярка, заслепяваща светлина. Той бързо затъмни екрана така, че да филтрира светлината. И успя да разбере какво вижда.

Свръхнова. А в писмото се споменаваше за момента на избухването.

Ран разбра, че свръхновата е Слънцето. И че Земята вече я няма.

На кораба нямаше часовник, така че доктор Ран нямаше представа колко дълго пътува. Много отдавна вече само се движеше замаян из кабината, като от време на време се приближаваше към екрана.

С отдалечаването на кораба свръхновата загуби част от яростния си блясък.

Ран ядеше и спеше. Скиташе из кораба, оглеждаше, търсеше. Плуващите из въздуха кутии му пречеха и затова той започна да ги събира и подрежда.

Може би бяха минали дни или седмици.

След известно време Ран започна да подрежда фактите, които знаеше. Да си съставя определена представа. Имаше празноти и възникваха доста въпроси. Вероятно сред онова, което получаваше като изводи, имаше и неистини, но това все пак беше някакво начало.

Той е бил избран да полети с кораб в космоса. Не като пилот, тъй като корабът бе автоматичен. Значи поради някаква друга причина. В писмото бе наречен „док“. Трябва да е свързано с това, че той е бил лекар.

Лекар по какво? Не знаеше.

Онези, които са сглобили кораба са знаели, че Слънцето ще избухне в Свръхнова. Те явно не са могли да спасят по-значителна част от човечеството. Затова са жертвали себе си и всичко, за да бъдат сигурни, че са спасили него.

Защо него?

От него се очакваше да извърши нещо, което имаше жизненоважно значение. Такова значение, че всички се бяха жертвали заради тази мисия. Толкова важно, че дори са сметнали унищожаването на Земята за събитие с второстепенно значение, щом като са можели да бъдат сигурни, че мисията ще бъде изпълнена.

Но каква би могла да бъде тази мисия?

Доктор Ран не можеше да си представи какво би могло да бъде толкова важно. Пък и нямаше даже теория, която да се приближава до решаването на въпроса, в съответствие с фактите, които знаеше за момента.

Опита се да атакува проблема от друга гледна точка. Какво би направил той, ако знаеше, че Слънцето скоро ще избухне в Свръхнова, а може да спаси със сигурност само ограничен брой хора?

Би изпратил двойки. Поне една двойка, за да се опита да запази човешката раса.

Но явно лидерите на Земята са решили другояче.

След известно време малкото екранче оживя. На него пишеше: „Планета. Контакт след 100 часа.“