Робърт Шекли - Планината без име

— Готови — изкомандва Морисън и свали предпазителите от пулта на главната детонаторна кутия.

— Погледни небето — промърмори Лърнър.

Морисън вдигна очи. Наближаваше залез, от запад се бяха появили гъсти черни облаци и покриваха жълтеникавото небе. Върху лагера се спусна тишина и дори там-тамите от близките хълмове замлъкнаха.

— Десет секунди, девет, осем… три, две, една, огън! — извика Морисън и натисна контактния ключ. В този момент почувства вятъра върху лицето си.

В мига, преди планината да се взриви, той инстинктивно стисна бутона, за да опита да предотврати необратимото.

Още преди хората да се разкрещят, разбра, че зарядите са поставени лошо, ужасно лошо.

После, останал сам в палатката си, след като ранените бяха занесени в болницата, а мъртвите — погребани, Морисън опита да възстанови събитията, довели до трагедията. Разбира се, ставаше дума за нещастен случай — внезапната промяна в посоката на вятъра, неочаквано крехката скала под повърхностния слой, престъпната глупост на работниците, поставили двойни заряди тъкмо на местата, на които биха причинили най-големи щети.

Поредната авария извън статистическата вероятност, каза си той и изведнъж се надигна.

За първи път му мина през ума, че тези аварии може би са станали с нечия помощ.

Абсурд! Но планетарното строителство беше сложна работа, налагаше се да се управляват огромни маси хора. Авариите бяха нещо неизбежно, но ако някой решеше да им помогне, положението можеше да стане катастрофално.

Стана и започна да се разхожда из тясната палатка. Денг бе най-подозрителният. Конкуренцията между фирмите беше голяма. Ако Транстерън Стийл се окажеше неефективна и лошо работеща компания, рискуваше да загуби лиценза си — от това щяха да спечелят компанията на Денг и самият Денг.

Но Денг беше твърде очевиден избор. Всеки би могъл да е отговорен. Дори и незначителният Лърнър би могъл да има своите мотиви. Нямаше на кого да се довери. Или пък да обвини туземците с техните магии? Не беше изключено да оказват някакво подсъзнателно психическо въздействие на хората му.

Излезе пред палатката и огледа огромния лагер, в който бяха настанени десетките работници. Кого би могъл да обвини? Как да разбере кой е виновен?

Откъм хълмовете пак долиташе първобитното барабанене на туземците. Пред очите му все още се издигаха покритите със сняг, наранени и пометени от лавините склонове на планината без име.

Тази нощ не спа добре.

На следващия ден работата започна както обикновено. Огромните транспортни камиони, пълни с химикали за фиксиране на околните блата се подредиха един зад друг. Появи се и Денг, облечен в кафяви панталони и розова военна риза.

— Здрасти, шефе — поздрави той. — Бих искал да дойда с вас, ако не възразяваш.

— Не възразявам — отговори Морисън, докато преглеждаше някакви документи.

— Благодаря. Обичам такива операции — каза Денг и се настани в челната машина за проправяне на път до картографа. — Като ги наблюдавам, изпитвам гордост, че съм човек. Пресушаваме огромни блата и на тяхно място един ден ще никне пшеница.

— Взе ли картата? — попита Морисън Ривера, помощник-началник на смяната.

— Ето я — обади се Лърнър и му я подаде.

— Да — продължи Денг. — Блатата ще станат пшеничени ниви. Чудо на науката. А каква изненада ще бъде всичко това за обитателите на тези блата! Представи си само как ще се почувстват няколкото десетки вида риби, земноводни, птици и гадинки, когато установят, че водният им рай изведнъж се втвърдява върху тях! Съвсем буквално. Но, разбира се, те ще се превърнат в чудесна тор за посевите.

— Добре, да тръгваме — нареди Морисън. Конвоят потегли, а Денг махна весело с ръка. Ривера се качи на следващия камион в движение, а Флин, началникът на смяната, ги настигна с джипа си.

— Чакай малко — каза му Морисън и отиде до джипа. — Искам да държиш Денг под око.

Флин го изгледа учудено.

— Да го държа под око?

— Точно така — Морисън потри длани смутено. — Не го обвинявам в нищо, държа да подчертая. Все пак, напоследък имахме твърде много нещастни случаи, а ако някой има интерес да се провалим…

Флин се усмихна разбиращо.

— Ще го наблюдавам, шефе. Не се безпокой за тази операция. Може пък да отиде при рибите, за които говори непрекъснато.

— Без груби изпълнения.

— Разбира се, шефе. Разбирам те много добре.

Джипът изръмжа и Флин потегли нататък, за да догони началото на колоната. Камионите се занизаха в продължение на половин час, след което и последният се изгуби от поглед. Морисън се върна в палатката си, за да напише доклада за работата.