Робърт Шекли - Планината без име

— Никакъв шанс. Мястото е ключово. Тук трябва да има океанско пристанище.

Лърнър кимна и погледна тъжно към планината.

— Наистина е жалко. Никой не я е изкачвал.

Морисън се обърна рязко към него и го изгледа ядосано.

— Слушай, Лърнър — каза той, — знам, че никой не се е изкачвал на тази планина. Ясно ми е какво означава унищожаването й. Само че ти знаеш не по-зле от мен, че ще трябва да изчезне. Защо дълбаеш?

— Не исках да…

— Работата ми не е да се възхищавам на пейзажа. Мразя природните забележителности. Задачата ми е да приведа това място в съответствие с нуждите на човешките същества.

— Раздразнителен си — отбеляза Лърнър.

— Просто престани с намеците си, това е.

— Добре.

Морисън избърса запотените си длани в крачолите на панталона си, усмихна се леко, сякаш искаше да се оправдае и каза:

— Хайде да отидем в лагера, за да видим какво е намислил проклетият Денг.

Тръгнаха. Лърнър се обърна и видя планината без име очертана в червено на фона на небето.

Дори и планетата нямаше име. Местните жители я наричаха Умгча или Онгия, но това беше без значение. Нямаше да има официално име докато рекламните специалисти на Транстерън Стийл не измислеха нещо приятно за слуха на няколко милиона потенциални заселници от пренаселените вътрешни планети. Междувременно я наричаха чисто и просто Обект 35. На планетата бяха докарани няколко хиляди работници и много машини. Под ръководството на Морисън те трябваше да се разгърнат, да унищожават планини, да изграждат равнини, да местят цели гори и пренасочват реки, да топят ледници, да оформят континенти, да копаят нови морета и да превърнат Обект 35 в нов удобен дом за уникалната и придирчива технологична цивилизация на вида хомо сапиенс.

Вече десетки планети бяха преобразени по земен образец. Не се очакваше Обект 35 да създаде някакви необичайни проблеми. Мястото беше спокойно, с обширни равнини, топли морета и полегати хълмове. Но нещо не беше наред. На тази опитомена територия непрекъснато ставаха аварии — повече от статистически вероятното. Изнервените работници реагираха и влошаваха положението още повече. Всичко допринасяше за това. Стана сбиване между булдозеристи и сапьори. Един от готвачите изпадна в истерична криза заради тава картофено пюре, а кучето на счетоводителя ухапа касиера по глезена. Дреболиите водеха до по-големи неприятности.

А работата — рутинна работа на безпроблемна планета — още не бе започнала истински.

В палатката на шефовете Денг се бе събудил и гледаше с примижал поглед чаша уиски с лед.

— Охо! — възкликна той. — Е, как върви работата?

— Добре — отвърна Морисън.

— Радвам се да го чуя — каза Денг натъртено. — Приятно ми е да ви гледам как работите. Ефективно. Уверено. Умело.

Морисън нямаше никаква власт над този човек или нещата, които той приказва. Според законодателството, свързано със строителството, на всички строежи трябваше да присъстват и представители на другите компании. Това бе направено, за да се реализира съдебното решение за „унификация на методите“ в планетарното строителство. В действителност обаче представителите на другите фирми не се стремяха да подобрят собствените им методи, а търсеха слабости, от които да се възползват. Ако успеят да извадят шефа на строежа от равновесие, толкова по-добре. Денг беше майстор в тази област.

— И какво сега? — попита той.

— Ще свалим една планина — отговори Лърнър.

— Браво! — извика Денг и се надигна. — Онази голямата? Отлично! — Изправи глава нагоре и се загледа замечтано в тавана. — Тази планина е била тук, когато човекът е риел калта, за да търси насекоми или е крадял мършата на хищниците. Дори по-рано! — Денг се засмя щастливо и отпи от чашата си. — Тази планина се е издигала над морето, когато човекът… имам предвид нашия горд вид хомо сапиенс — е бил медуза, която се е чудела дали да заживее на сушата или да продължи в морето.

— Добре — прекъсна го Морисън. — Стига толкова.

Денг го изгледа насмешливо.

— Но аз се гордея с теб, Морисън. Гордея се с всички нас. От времето на медузите сме изминали дълъг път. За един ден можем да сринем това, което природата е оформяла милион години. Можем да сринем тази скапана планина и да я заменим със стоманобетонен град, който гарантирано ще издържи столетие.

— Млъкни! — сряза го Морисън и тръгна ядосано напред. Лърнър сложи ръка на рамото му, за да го успокои. Да удариш наблюдател означаваше да загубиш правото си да работиш.