Робърт Шекли - Спасителна лодка

— Кажете честно, виждали ли сте някога по-добра машина от тази? — попита Джо, по прякор Космическия вехтошар. — Вижте само сервопроводите!

— Да-а — проточи Грегър със съмнение в гласа.

— А какъв корпус! — продължи Джо, докато галеше с любов блестящия метал на спасителната лодка. — Бас хващам, че е най-малко на петстотин години, а няма и следа от ръжда.

Галенето на корпуса трябваше да означава, че на агенция „ААА — ОПС“ — Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда — й е провървяло извънредно много. Точно в момента, когато имаха крещяща нужда от спасителна лодка, този шедьовър на корабостроенето се оказа под ръка.

— На външен вид не изглежда зле — произнесе Арнолд с преднамерената небрежност на влюбения, който се опитва да скрие своите чувства. — Какво ще кажеш, Дик?

Ричард Грегър запази мълчание. На външен вид лодката наистина изглеждаше добре. По всяка вероятност с нея можеха да изследват океана на Трайдънт. Но той отлично знаеше, че човек трябва да е много внимателен, когато си има работа с Космическия вехтошар.

— Вече не строят такива хубавици — въздъхна Джо. — А двигателят е направо чудесен — и с чук не можеш да го повредиш.

— Добре изглежда — процеди Грегър.

Агенция „ААА — ОПС“ вече си беше имала работа с Джо и това я бе научило на предпазливост. Не че беше някакъв мошеник — механичните му играчки, събрани от всички краища на Вселената, винаги работеха. Много често обаче древните машини имаха собствено мнение по въпроса, как да изпълняват възложената им работа и побесняваха, ако се опиташ да ги обучаваш отново.

— Плюя на цялата й красота, дълговечност, скорост и комфорт! — предизвикателно продължи Грегър. — Искам само да съм сигурен, че е безопасна.

Джо кимна в знак на съгласие.

— Безусловно това е най-важното. Да влезем в каютата.

Когато се настаниха вътре, Джо се приближи до пулта за управление, тайнствено се усмихна и натисна един бутон, с надпис №1.

Грегър веднага чу глас, който сякаш звучеше в главата му:

— Аз съм спасителна лодка 324-А. Моята главна задача…

— Телепатия? — поинтересува се той.

— Директно предаване на мисли — каза Джо с горда усмивка. — Никаква езикова бариера. Казах ви, че вече не строят такива хубавици.

— Аз съм спасителна лодка 324-А. Моята главна задача е да обезпеча безопасността на екипажа, като го защитавам от всички угрози и се грижа за здравето му. В момента съм активирана само частично.

— Няма по-безопасна лодка! — възкликна Джо. — Това не е някакъв безчувствен къс желязо. Лодката се грижи за вас, следи за нуждите на екипажа.

Грегър се впечатли, въпреки че идеята за одухотворена лодка не му се нравеше, а и се вбесяваше, когато някоя машина се държи свойски с хората.

— Купуваме я — изтърси Арнолд, който явно не страдаше от подобни скрупули.

— И няма да съжалявате! — похвали го Джо в своя открит и честен маниер, донесъл му не един милион до сега.

За Грегър остана надеждата, че този път вехтошарят казва истината.

На следващия ден спасителната лодка бе натоварена на звездолета и двамата приятели излетяха по посока на Трайдънт.

Планетата се намираше в самия център на Източната Алея от Звезди. Неотдавна я бе купил един търговец на недвижимо имущество, според когото Трайдънт е идеално място за колонизация — голяма колкото Марс, но с по-добър климат. Липсват хитри аборигени, с които да се сражаваш, няма отровни растения, няма заразни болести. За разлика от много други светове, на Трайдънт няма и хищни зверове — по-точно изобщо липсват животни. Цялата планета, като се изключат полярните шапки и един малък остров, е покрита с вода. Друг е въпросът, че по-голямата част от моретата са дълбоки едва няколко метра. Проблемът се заключаваше в това, че сушата е под водата. „ААА — ОПС“ бе наета именно за тази цел — да отстрани незначителната грешка на природата.

След като кацнаха на единствения остров, дойде време да пуснат новата придобивка в действие. Натовариха изследователската апаратура, щателно провериха всичко и спуснаха лодката във водата. Рано на следващата сутрин Грегър приготви сандвичи и напълни термоса с вода. Всичко бе готово за започване на работа.

Когато съвсем се развидели, той влезе в кабината при Арнолд, който побърза да натисне бутона с надпис „№1“.

— Аз съм спасителна лодка 324-А — веднага чуха те. — Моята главна задача е да обезпеча безопасността на екипажа като го защитавам от всички угрози и се грижа за здравето му. В момента съм активирана само частично. За пълно активиране натиснете бутона с надпис „№2“.