Робърт Шекли - Спасителна лодка

— Събуди се! — Арнолд друсаше Грегър, а ченето му играеше степ от студ. — Все пак трябва да предприемем нещо.

— Кажи й да включи нагревателите — помоли Грегър, все още неотърсил се от съня.

— Няма да стане! За нея ние сме дромити, а те живеят при минус двадесет. Следователно температурата трябва да е такава и толкоз!

Тръбите на охладителната система бързо се покриха със скреж, после с лед. Илюминаторът избледня от студа.

— Имам идея — внимателно каза Арнолд. Хвърли бърз поглед към пулта за управление и зашепна в ухото на Грегър.

— Налага се да опитаме — съгласи се той.

Станаха. Грегър хвана тежкия термос и отиде до отсрещната стена.

— Какво сте намислили? — рязко попита лодката.

— Малко ще се раздвижим. Воините на Дром трябва да запазят добра форма при всички обстоятелства.

— Това е така… — каза лодката, но в гласа й звучеше съмнение.

Грегър хвърли термоса на Арнолд. С ослепителна усмивка Арнолд направи пас обратно към Грегър.

— Внимавайте с този съд! — предупреди лодката. — Съдържа смъртоносна отрова.

— О, много сме внимателни — увери я Грегър. — Термосът ще бъде доставен в щаба — и отново го хвърли към Арнолд.

— Щабът ще използва съдържанието му срещу хгените — каза Арнолд и отправи термоса към Грегър.

— Наистина ли? — удиви се лодката. — Много интересна идея. Новото приложение…

В този момент Грегър пусна тежкия термос върху охлаждащата тръба, която се спука и течността потече по пода.

— Неудачен удар, старче! — изкоментира Арнолд.

— Какво направих! — Грегър успешно се правеше на разстроен.

— Трябваше да предприема мерки срещу подобни случайности — тъжно проговори лодката. — Това няма да се повтори, но положението е много сериозно, защото не съм в състояние да възстановя охладителната система и да ви осигуря необходимата температура.

— Ако ни свалиш на острова… — започна Арнолд.

— Абсолютно невъзможно — прекъсна го лодката. — Моята главна задача е да обезпеча безопасността ви и да съхраня живота ви. Не бихте издържали дълго климатичните условия на тази планета. Обаче възнамерявам да взема необходимите мерки за вашата сигурност.

— И какво възнамеряваш да правиш? — с тревога попита Грегър и почувства как стомахът му се сви.

— Нямаме време за губене. Ще изследвам острова още веднъж и ако не открия нашите въоръжени сили, ще отидем на единственото място, където могат да съществуват дромити.

— Що за място е това?

— Южната полярна шапка — отвърна лодката. — Там има почти идеален климат. По моя преценка температурата е около минус тридесет градуса.

Двигателите изреваха. Лодката добави, сякаш се извиняваше:

— И, разбира се, длъжна съм да взема мерки срещу евентуални вътрешни неприятности.

В момента, когато скоростта рязко нарасна, Грегър и Арнолд чуха как щракна резето. Бяха заключени в кабината.

— А сега мисли! — каза Арнолд.

— Мисля, ама нищо не измислям — отговори Грегър.

— Трябва да се измъкнем от тук веднага, щом наближим острова. Това ще е последната ни възможност.

— Да не би да си въобразяваш, че можем просто да скочим зад борда? — сопна се Грегър.

— Глупости! Нали чу резето? Ако не беше спукал охладителната тръба щяхме да имаме някакъв шанс.

— Разбира се! — разгорещи се Грегър. — Вечно ти, с твоите идеи.

— Моите ли? Много добре си спомням, че ти предложи това. Казваше, че…

— Добре де, сега не е важно кой първи го е казал.

Грегър потъна в дълбок размисъл.

— Слушай, нали знаем, че вътрешните й рецептори не работят много добре. Не може ли щом стигнем до острова да се опитаме да прекъснем силовия кабел?

— Страхувам се, че няма да ни пусне и на пет метра от него — каза Арнолд и се намръщи при спомена за токовия удар, който получи от пулта за управлението.

— Да-а — проточи Грегър и се хвана за главата. Една идейка започна бавно да се оформя в ума му. — Доста е ненадеждно, но при създалата се ситуация…

В това време лодката обяви:

— Изследвам острова.

Грегър и Арнолд видяха през предния илюминатор острова на не повече от сто метра. На фона на утринното зарево съзряха очукания, но в момента толкова скъп за тях силует на ракетата.

— Привлекателно местенце — отбеляза Арнолд.

— Без съмнение — съгласи се Грегър. — Обзалагам се, че нашите войски са разположени в подземни скривалища.

— Нищо подобно! — възрази лодката. — Изследвах повърхността до сто метра дълбочина.

Арнолд се опита да настоява.