Робърт Шекли - Спасителна лодка

Капака на люка се отвори. Грегър усети полъха на прохладния утринен въздух.

— Флотът на Дром ми е дал властта да предам телата им с всички почести на океанските дълбини.

Грегър почувства как нещо го повдигна, пренесе го през люка и го остави на палубата. После пак се оказа във въздуха. Падане. В следващия момент се оказа във водата, редом с Арнолд.

— Дръж се на повърхността — прошепна той.

Островът беше близо, но и спасителната лодка се извисяваше до тях. Двигателите й нервно бучаха.

— Как мислиш, какво ще прави сега? — попита Арнолд.

— Не знам — отвърна Грегър с надеждата, че религията на дромитите не изисква мъртвите да се превръщат в пепел.

Спасителната лодка се приближи до тях на два-три метра. Приятелите се напрегнаха. После дочуха финалните акорди от скърцащия Национален Химн.

След още една минута всичко свърши. Лодката каза едно „Вечна памет на героите. Почивайте в мир!“, направи кръг около тях и се отдалечи.

Докато плуваха бавно към острова, Грегър видя, че тя се отправи на юг, точно към полюса, за да чака там флота на Дром.

© 1955 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

The Lifeboat Mutiny, 1955

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1413]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37