Робърт Шекли - Спасителна лодка

— При дадените обстоятелства би трябвало да проведем по-подробно изследване. Налага се да слезем и да огледаме.

— Островът е пуст — твърдо каза лодката. — Повярвайте, моите рецептори са много по-чувствителни от вашите органи на чувствата. Не мога да позволя да рискувате живота си, като слезете на брега. Планетата Дром има нужда от воини, особено от такива здрави и огнеупорни воини като вас.

— Този климат ни харесва — заяви Арнолд.

— Думи на истински патриот! — възхити се спасителната лодка. — Зная как страдате. Затова тръгвам към Южния полюс. Вие, доблестни ветерани, ще получите заслужена почивка!

Грегър реши да опита с новия план, макар и не до край разработен.

— Не е нужно — каза той.

— Как така?

— Ние действаме по специално нареждане на щаба — започна Грегър. — Не биваше да доверяваме мисията си на никого с ранг, по-нисък от флагмански кораб. Обаче сега, като се има предвид създалото се положение…

Арнолд бързо осъзна какво става и поде:

— Да, да, предвид създалото се положение ще ти се доверим.

— Ние сме преминали специално обучение за работа в условията на високи температури — продължи Грегър. — Заповядано ни е да направим десант и да завземем острова преди пристигането на основните сили.

— Не знаех — каза лодката.

— Изобщо не биваше да научаваш това. Ти си само една спасителна лодка — подразни я Арнолд.

Тя започна бавно да се движи към острова.

Грегър затаи дъх. Струваше му се невероятно, че толкова плитка лъжа може да успее. От друга страна — защо не? Нали спасителната лодка е построена, за да се доверява на тези, които я управляват. Тя следваше указанията, доколкото те не противоречаха на зададената й програма.

В хладното утро брегът се белееше на някакви си петнадесет метра, когато лодката най-неочаквано спря.

— Не!

— Какво не?

— Не мога да направя това.

— Какво означава това? — развика се Арнолд. — Това е война! Заповедите…

— Знам — печално каза лодката. — Много съжалявам, но за тази мисия е трябвало да изпратят друг съд. Всеки друг тип, само не и спасителна лодка.

— Ти си длъжна! — Грегър реши да се прави на патриот. — Помисли за страната ни. Помисли за тези варвари — хгените.

— Съжалявам. Физически не мога да изпълня заповедта. Моята главна задача е да предпазвам екипажа от опасности. Тя е заложена във всички блокове на паметта ми и има висш приоритет. Не мога да ви изпратя на сигурна смърт.

Лодката започна бавно да се отдалечава от острова.

— Ще те пратя на военен съд! — заплаши Арнолд. — Ще те разжалват!

— Действам само в зададените граници — тъжно каза лодката. — Ако открием нашия флот, ще ви предам на бойна лодка. Засега целта ми е да ви доставя живи до безопасния Южен полюс.

След това бързо набра скорост. Островът все повече се смаляваше. Арнолд се хвърли към пулта, но получи прилична доза високо напрежение и се просна на пода. Грегър вдигна термоса, с намерение да го хвърли по заключената врата, но изведнъж се спря, поразен от дива мисъл.

— Моля ви, не се опитвайте да чупите каквото и да било — каза лодката. — Разбирам чувствата ви, но…

„Това е адски рисковано — помисли си Грегър. — Обаче Южният полюс означава сигурна смърт.“

Той отвори термоса.

— Ние не успяхме да изпълним възложената ни задача. Не бихме могли да погледнем другарите си в очите. Единственият достоен изход е самоубийството — той отпи глътка вода и подаде термоса на Арнолд.

— Не! Недейте! — пронизително извика лодката. — Та това е вода! Най-смъртоносната отрова!

От стената бързо изскочиха електрически клещи и избиха термоса от ръката на Арнолд. Той се наведе, хвана го здраво и преди лодката да успее да му попречи, отпи една глътка.

— Умираме за славата на Дром! — Грегър артистично се свлече на пода и направи знак на Арнолд да го последва. Лежаха абсолютно неподвижни.

— Не е известна противоотрова — вайкаше се лодката. — Ако можех да се свържа с плаващата болница… — Двигателите нерешително спряха. — Кажете нещо! Живи ли сте?

Грегър и Арнолд лежаха съвършено спокойно. Не смееха дори да дишат.

— Отговорете ми! Може би искате малко гизел? — от стената излязоха два подноса. Приятелите не помръднаха.

— Мъртви са! — проплака лодката. — Мъртви! Трябва да отслужа заупокойна молитва.

Настъпи пауза. После лодката запя: „Велики Дух на Вселената, приеми своите слуги. Макар и загинали от собствената си ръка, те все пак служиха на родината си, сражаваха се за дом и чест. Не ги съди жестоко. По-добре осъди духа на войната, който пали и разрушава Дром.“