Машината издигна Кораба във въздуха. Стените се затвориха херметично, а Окото започна да ги води по определената траектория.
— Сега сме в открития космос — каза след малко Говорещия. Слушаше Тласкача и се надяваше умът му да издържи на напрежението. — Окото и Мислещия ще дадат посоката, аз ще ви я предам, а вие ще тласнете Кораба по нея.
— Вие сте смахнати — промърмори Тласкача. — Сигурно сте попаднали на друга планета. Ще ми се кошмарите да приключат.
— Сега сте в Кооперацията — каза му Говорещия отчаяно. — Ето посоката. Тласкайте!
За миг Тласкача не направи нищо. Постепенно изплуваше от света на фантазиите и започваше да си дава сметка, че всичко наоколо е реалност, че не сънува в края на краищата. Почувства Кооперацията. Окото на Мислещия, Мислещия на Говорещия, Говорещия на Тласкача — всички в пълна координация със Стените и помежду си.
— Какво е това? — попита той. Почувства единството на Кораба, огромната топлота, близостта, постижима само в Кооперацията.
Тласна.
Не се случи нищо.
— Опитайте пак — помоли го Говорещия.
Тласкача напрегна ума си. Там откри дълбок кладенец, пълен със съмнения и страх. Вгледа се в него и видя собственото си измъчено лице.
Мислещия го освети, за да го види по-добре.
Тласкачите бяха живели с този страх и с тези съмнения векове наред. Бяха живели чрез страха, бяха убивали чрез съмнението.
Ето това беше органът на Тласкача!
Човек, специалист, Тласкач… включи се изцяло в Екипажа, смеси се с членовете му, прегърна мислено Мислещия и Говорещия.
Изведнъж Кораба полетя напред със скорост осем пъти по-голяма от скоростта на светлината и продължи да се ускорява.
© 1953 Робърт Шекли
© 1996 Владимир Германов, превод от английски
Robert Sheckley
Specialist, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
ISBN: 954-584-186-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8948]
Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00