Робърт Шекли - Специалист

Тласкача поклати глава и Говорещия предположи, че жестът изразява объркване.

— Какво е това тласкане, за което говорите непрекъснато?

Говорещия му обясни доколкото можеше. Тъй като работата не беше негова специалност, имаше само бегла представа за нея.

— Искате да кажете, че всички от Земята трябва да правят само това?

— Разбира се — отвърна Говорещия. — Това е вашата специалност.

Тласкача се замисли.

— Май ви трябва физик или психиатър… не знам. Изобщо не мога да правя подобно нещо. В цивилния живот аз съм архитект. Освен това… трудно е да се обясни.

Но Говорещия вече бе схванал възражението му. В мислите му видя Тласкач от женски пол. Не един. Два, три. Почувства самота, отчужденост. Тласкача бе изпълнен със съмнения. Страхуваше се.

— Когато стигнем до Галактиката — каза Говорещия, като се надяваше, че не допуска грешка, — ще се срещнете с други Тласкачи. Също и от женски пол. Всички вие си приличате и би трябвало да станете приятели. Що се отнася до Кораба, тук самота не съществува. Все още не знаете какво е Кооперацията. В нея никой не се чувства самотен.

Тласкача продължаваше да разсъждава върху вестта, че имало и други Тласкачи. Говорещия не можеше да разбере кое го стряскаше толкова. Галактиката беше пълна с Тласкачи, Хранещи, Говорещи и много други видове, възпроизвеждащи се безкрай.

— Не вярвам, че някой е в състояние да сложи край на войните — каза Тласкача. — Откъде да знам, че не ме лъжете?

Говорещия имаше чувството, че някой го е засегнал право в сърцевината. Изглежда Мислещия беше прав, като каза, че тези Тласкачи няма да искат да сътрудничат. А нима това щеше да сложи край на кариерата му? Нима той и останалите от Екипажа щяха да прекарат остатъка от живота си, зареяни в космоса заради глупостта на няколко Тласкачи?

Но дори и тези мисли не му попречиха да изпитва съжаление към съществото. Сигурно е ужасно, мислеше си. Вечно да се съмняваш… Да си несигурен, да нямаш доверие на никого… Ако тези Тласкачи не намерят мястото си в Галактиката, щяха да се самоунищожат. Би трябвало да са го сторили много отдавна.

— Какво мога да направя, за да ви убедя? — попита Говорещия.

Отчаян, той включи Тласкача изцяло в комуникационната верига. Остави го да види добродушната Машина, безразсъдството на Стените, показа му поетичните опити на Окото и самонадеяната доброта на Хранещия. Откри му дори собствения си ум, даде му представа за собствената си планета, за семейството му, за дръвчето, което искаше да купи, когато се прибере у дома.

Предоставената картина разказваше за всички тях, родени на различни планети, представители на различни етични системи, обединени от обща съдба — Галактическата кооперация.

Тласкача гледаше всичко това мълчаливо.

След малко поклати глава. Мисълта, която придружаваше този жест, беше неуверена и слаба, но определено отрицателна.

Говорещия нареди на Стените да се отворят. Те го направиха и Тласкача доби изненадан вид.

— Можете да си вървите — каза Говорещия. — Само освободете комуникационната линия и тръгвайте.

— А какво ще правите вие?

— Ще потърсим друга планета с Тласкачи.

— Къде? Марс? Венера?

— Не знаем. Само можем да се надяваме някъде наблизо да има такава.

Тласкача погледна отвора в Стената, после пак Екипажа.

— Това, което ми показахте, истина ли е?

Не беше нужно да му отговарят.

— Добре — каза Тласкача неочаквано. — Ще дойда. Колкото и да е глупаво, ще дойда. Ако всичко, което твърдите е вярно… трябва да е вярно!

Говорещия си даде сметка, че терзанията на Тласкача са го накарали да загуби контакт с реалността. Вярваше, че сънува, че като в сън е лесно да вземаш решения, които няма да имат последствия.

— Има само един малък проблем — каза Тласкача, доведен до границите на истерията. — Момчета, проклет да съм, но изобщо нямам представа как се тласка. Говорите за скорости по-големи от тази на светлината? Боже мой, аз не мога да пробягам и една миля в час.

— Разбира се, че умеете да тласкате — увери го Говорещия, с надеждата да е прав. Знаеше какви способности има един Тласкач, но този тук…

— Опитайте.

— Разбира се — съгласи се Тласкача. — Предполагам, че и без това скоро ще се събудя.

Затвориха Кораба и се подготвиха за излитане. В това време Тласкача си говореше сам.

— Странно — каза той. — Помислих си, че да прекарам отпуската си сред природата на палатка ще е добра идея, а се получи някакъв кошмарен сън.