Робърт Шекли - Специалист

Тласкача беше мъртъв. Понеже беше двукрак, той не притежаваше стабилността на останалите от екипажа. Бурята го бе сварила в средата на пода, бе го отхвърлила към близката втвърдена Стена и бе счупила няколко от важните му кости. Лекуващия не бе в състояние да му помогне.

Известно време останаха мълчаливи. Смъртта на част от Кораба винаги се възприемаше сериозно. Кораба беше общност на сътрудници, състоеше се изцяло от Екипажа. Загубата на негов член винаги беше сериозен удар за останалите.

Положението сега обаче беше особено сериозно. Току-що бяха доставили товар в един порт на няколко хиляди светлинни години от центъра на Галактиката. Нямаха никаква представа къде се намират.

Окото пропълзя по една Стена и пусна навън зрителен орган. Елементите й го пропуснаха и веднага се затвориха около него. Органът се отдалечи от кораба достатъчно, за да огледа цялата звездна сфера. Гледката бе предадена на Говорещия, който я препрати към Мислещия.

Мислещия беше в ъгъла на едно от помещенията и представляваше голям безформен куп пихтиеста протоплазма. В него се съхраняваха спомените на всички пътували в космоса предци. Мислещия разгледа получената картина, веднага я сравни с другите, които се пазеха в клетките му, и каза:

— В обсега няма планети на галактиката.

Говорещия автоматично преведе на останалите. От това се бяха опасявали.

Окото, с помощта на Мислещия, изчисли, че са се отклонили от курса си с неколкостотин светлинни години и че се намират някъде в периферията на галактиката.

Всички знаеха какво означава това. Без Тласкача, чиято задача бе да придаде на Кораба скорост, няколко пъти по-голяма от тази на светлината, никога нямаше да се приберат у дома. Пътуването назад без Тласкача щеше да трае по-дълго, отколкото щяха да живеят.

— Какво предлагаш? — попита Говорещия.

За схематично разсъждаващия Мислещ този въпрос беше твърде неясен.

— Какво е най-доброто, което можем да предприемем — уточни Говорещия, — за да се върнем на някоя от галактическите планети?

Мислещия прецени всички възможности, съхранени в клетките му, за няколко минути. Междувременно Лекуващия бе поправил Стените и поиска да получи някаква храна.

— След малко всички ще се храним — отговори Говорещия и нишките му се раздвижиха нервно. Макар че от целия екипаж само Хранещия беше по-млад от него, цялата отговорност носеше преди всичко той. Намираха се в извънредно положение — трябваше да координира информацията и да насочва действията.

Една от Стените предложи да се опиянят. Това нереалистично решение на проблема бе отхвърлено веднага. То беше типично за Стените. Те бяха добри работници и колеги, но и много несериозни — меко казано. Когато се върнеха на родните си планети, вероятно щяха да пропилеят всичко спечелено за удоволствия.

— Загубата на Тласкача лишава Кораба от възможността да поддържа продължително време скорости по-големи от тази на светлината — заговори Мислещия без излишни предисловия. — Най-близката известна галактическа планета е на четиристотин и пет светлинни години.

Говорещия веднага предаде думите на останалите.

— Налице са две възможности. Първата е Корабът да се насочи към най-близката галактическа планета като разчита единствено на ядрената енергия на Машината. Пътуването ще отнеме приблизително двеста години. При пристигането Машината може би все още ще е жива, но това не важи за останалите. Втората възможност е да открием примитивна планета, на която има потенциални Тласкачи в този район. Ще вземем един от тях, ще го обучим и той ще ни върне в галактическа територия.

Мислещия замълча, защото бе изредил всичко, което бе открил в клетките си.

Гласуваха и решиха да се спрат на втората алтернатива. Всъщност нямаха друг избор — единствено тя даваше някаква надежда да се върнат по домовете си.

— Добре тогава — каза Говорещия, — да се нахраним. Струва ми се, че всички го заслужаваме.

Тялото на мъртвия Тласкач беше подадено в устата на Машината, която го изконсумира веднага — изсмука енергията на атомите му. Машината беше единственият член на Екипажа, който се хранеше с атомна енергия.

Хранещия се спусна към един Акумулатор, за да нахрани останалите. Пое енергия и я трансформира в съответните хранителни вещества за всеки от членовете на Екипажа.

Окото се поддържаше предимно със сложни хлорофилни вериги. Хранещия му ги осигури, даде на Говорещия нужните му въглеводороди, после хлорните съединения за Стените. За Лекуващия изработи копие на силикатните плодове, които растяха на родната му планета.