Робърт Шекли - Специалист

Приближиха се още и успяха да различат релефа й. Тласкачи! Примитивни Тласкачи!

Върнаха се назад, за да съставят плановете си. Хранещия създаде двайсет и три вида опияняващи вещества, за да отбележат находката.

Корабът не беше годен да функционира в продължение на три дни.

— Всички готови ли са? — попита след това Говорещия, все още замаян. Страдаше от тежък махмурлук, който изгаряше нервните му окончания. Какъв празник само! Спомняше си, че прегръщаше Машината и че я канеше да види дръвчето му, когато го купи.

Потрепери при мисълта.

Останалите от екипажа също не бяха във форма. Стените изпускаха въздух в космоса, защото не бяха в състояние да затворят плътно пролуките помежду си. Лекуващия беше в безсъзнание.

Най-зле обаче беше Хранещия. Тъй като системата му можеше да се адаптира към всякакво гориво, освен атомното, той бе опитвал всички вещества, които бе произвел — йодни съединения, чист кислород или етерични масла. Наистина беше зле. Смукалата му, които обикновено бяха сини, сега бяха добили оранжев оттенък. Системата му работеше трескаво, за да се прочисти и процесът го измъчваше.

Единствените трезви на борда бяха Мислещия и Машината. Мислещия не употребяваше упойващи вещества — това не беше типично за космически пътешественик, но беше типично за Мислещ — а Машината не можеше да го прави.

Изслушаха Мислещия, който изреди някои изумителни факти. От данните за повърхността на планетата, предоставени от Окото, ставаше ясно, че на повърхността й има метални конструкции. Мислещия изказа будещото тревога предположение, че Тласкачите от тази планета са създали механична цивилизация.

— Това е невъзможно — отсякоха три от Стените. Повечето членове на Екипажа бяха склонни да се съгласят с тях. Бяха виждали метал само в специалните хранилища под повърхността на планетите си или на неизползваеми ръждясали купища.

— Да не искаш да кажеш, че правят разни неща от метал? — настоя Говорещия. — От обикновен мъртъв метал? Какво може да се постигне с него?

— Нищо — заяви Хранещия уверено. — Всичко метално би се повреждало непрекъснато. Металът не е в състояние да разбере кога отслабва!

Но изглежда колкото и да им се струваше невероятно, това беше самата истина. Окото увеличи предаваните образи и всички забелязаха, че Тласкачите са направили огромни навеси, превозни средства и други неща от метал.

Причината за това не би могла да се открие лесно, но така или иначе фактът не беше обнадеждаващ. Все пак най-трудното беше минало. Бяха открили планета на Тласкачи, сега оставаше сравнително леката задача да убедят някой от жителите й да им помогне.

Не би трябвало да е трудно. Говорещия знаеше, че сътрудничеството е крайъгълният камък на Галактиката, дори и за примитивните й обитатели.

Екипажът реши да не се приземява сред гъсто населен район. Разбира се, нямаше причина да се очаква враждебно посрещане, но все пак установяването на контакти с нови планети беше работа на контактните екипи. На тях им беше нужен само един индивид.

Избраха пуст район и се спуснаха, когато съответната половина на планетата беше тъмна.

Веднага откриха самотен Тласкач.

Окото приспособи органите си за виждане в тъмнина и всички заследиха какво прави малката фигура. Най-накрая тя запали малък огън и се излегна край него. Мислещия обясни, че това е добре известен навик на Тласкачите, свързан с почивката им.

Малко преди разсъмване Стените се разтвориха и Хранещия, Говорещия и Лекуващия излязоха от Кораба.

Хранещия избърза и потупа съществото по рамото. Говорещия го последва с протегната комуникационна нишка.

Тласкача отвори зрителните си органи, премигна с тях и направи движение с органа си за хранене. После скочи на крака и хукна да бяга.

Тримата членове на Екипажа останаха безкрайно изненадани. Тласкача не бе изчакал дори колкото да разбере какво искат!

Говорещия протегна една нишка и улови бягащия за единия крайник, на около петдесет метра разстояние. Съществото падна.

— Бъди внимателен — предупреди Хранещия. — Може да се е уплашил от външния ни вид.

Смукалата му потръпнаха неспокойно при мисълта, че един Тласкач — една от най-странните гледки в Галактиката с многобройните си органи — може да се стресне от нечий външен вид.

Хранещия и Лекуващия избързаха към падналия Тласкач, вдигнаха го и го занесоха на Кораба.

Стените се затвориха отново. Пуснаха Тласкача и се приготвиха да разговарят.