Робърт Шекли - Седмата жертва

Той стигна до следващата пресечка, сви зад ъгъла и спря. Ръцете му трепереха.

Побъркано ли беше това момиче, че се излагаше на показ по този начин? Да не би да мислеше, че има девет живота?

Спря такси и накара шофьора да мине по същата улица. Разбира се, жената все още беше там. Фрилейн я огледа внимателно.

Стори му се по-млада, отколкото на снимката, но не можеше да е сигурен. Предположи, че не е много над двайсет. Черната й коса беше разделена на път по средата и прибрана зад ушите, което й придаваше вид на монахиня. Лицето й, доколкото той можеше да съди, изразяваше примирение и тъга.

Нима нямаше да направи никакъв опит да се защити?

Фрилейн плати на шофьора и забърза към близката телефонна кабина. Позвъни в БЕК.

— Сигурни ли сте, че Жертвата Джанет-Мари Патзиг е уведомена?

— Един момент, господине. — Фрилейн почукваше нервно по стъклото, докато служителят провери архива. — Да, господине. Разполагаме с писменото й потвърждение. Има ли нещо нередно?

— Не — отговори Фрилейн. — Просто исках да съм сигурен.

В края на краищата, не беше негова работа, че това момиче не желаеше да се защитава.

Независимо от всичко, той имаше право да го убие.

Беше негов ред.

Все пак реши да го отложи за следващия ден и отиде на кино. След вечеря се прибра в хотелската си стая и прочете брошурата на БЕК. После се излегна на леглото и се вторачи в тавана.

Чисто и просто трябваше да натисне спусъка. Да мине край нея с такси и да я убие.

С огорчение си помисли, че тази жена няма да направи Лова му интересен и заспа.

Следващия следобед Фрилейн отново мина покрай кафенето. Момичето пак беше там, на същата маса. Той взе такси.

— Минете по успоредната пряка и се върнете на същото място — каза на шофьора. — Много бавно.

— Разбира се — усмихна се шофьорът с насмешка.

Фрилейн огледа близката околност от колата, за да провери дали има съгледвачи. Доколкото можеше да прецени, нямаше такива. И двете ръце на момичето бяха върху масата.

Безпроблемна, неподвижна цел.

Фрилейн докосна копчето на специалния джоб и пистолетът изскочи в ръката му. Извади пълнителя, провери патроните и пак го мушна на мястото му.

— Сега още по-бавно — нареди той на шофьора. Таксито приближи до масите. Фрилейн се прицели внимателно, пръстът му се залепи за спусъка.

— По дяволите! — изруга той, защото някакъв келнер се изпречи пред целта. Не искаше да рискува живота на друг.

— Ще заобиколим още веднъж — каза на шофьора.

Онзи се ухили пак и продължи нататък. Фрилейн се зачуди дали щеше да е толкова щастлив, ако знаеше, че целта му е жена.

Този път келнерът не се появи. Момичето запали цигара. Лицето му беше все така тъжно. Фрилейн се прицели внимателно малко над очите и стаи дъх.

После поклати глава и прибра оръжието в джоба си.

Тази ненормална жена щеше да го лиши от пълноценен катарзис.

Плати на шофьора и тръгна пеша.

Така е твърде лесно, каза си. Беше свикнал да преследва Жертвите си истински. Те бяха опитвали всички възможни начини да се измъкнат. В единия от случаите преследваният бе наел десетина съгледвачи. Фрилейн винаги се бе справял като променяше тактиката си съобразно с обстоятелствата.

Веднъж се бе наложило да се облече като млекар, друг път като инкасатор. Шестата си Жертва бе преследвал чак до Сиера Невада. Тогава онзи успя да го рани, но в края на краищата оцеля Фрилейн.

Нима би могъл да се гордее със случай като сегашния? Какво ще кажат в Клуба на десетте?

Тази мисъл го стресна. Искаше на всяка цена да го приемат в клуба. Дори и да не застреляше момичето, все едно, след това щеше да бъде Жертва. Дори и да оцелееше, от членството в клуба все още щяха да го делят цели четири убийства. Беше напълно възможно изобщо да не стигне до там.

Мина покрай кафенето още веднъж и нещо го накара да спре.

— Здравейте — поздрави я той.

Джанет Патзиг го погледна с тъжните си сини очи, но не каза нищо.

— Вижте — продължи Фрилейн, след като седна, — ако ви досаждам, само ми кажете и веднага ще си отида. Не съм от тук. Дойдох за една конференция и просто искам да поговоря с някого. Ако предпочитате да…

— Все ми е едно — прекъсна го Джанет Патзиг с безразличен тон.

— Бренди — поръча Фрилейн на келнера. Чашата на Джанет Патзиг все още бе наполовина пълна.

Той се вгледа в лицето й и сърцето му се разтуптя. Това вече беше нещо — да седнеш на чашка с Жертвата си!

— Името ми е Стантън Фрилейн — представи се той, защото знаеше, че това не е от значение.