Робърт Шекли - Седмата жертва

— Седми.

— Щастливо число. Е, действай. Един ден ще станеш член на Десятката.

Фрилейн махна с ръка и тръгна към вратата.

— И внимавай — предупреди го Моргър. — Достатъчна е една малка грешка и ще имам нов съдружник. Предпочитам да съм със сегашния, ако не възразяваш, че ти го казвам.

— Ще внимавам — обеща Фрилейн.

Вместо да вземе автобуса, отиде до апартамента си пеша. Имаше нужда от малко време, за да се успокои. Излишно беше да се държи като хлапе по време на първия си Лов.

Докато крачеше, гледаше право пред себе си. Да насочиш поглед към някого бе равносилно да си търсиш куршума, ако случайно се окаже, че в момента той е набелязана Жертва. Някои от Жертвите направо стреляха, ако ги погледнеш. Нерви. Фрилейн благоразумно бе насочил погледа си над главите на хората, с които се разминаваше.

Пред него беше огромната реклама, предлагаща услугите на Дж. Ф. О’Донован.

„Жертви — гласеше надписът, изписан с огромни червени букви, — защо да рискувате? Използвайте изпитаните съгледвачи на О’Донован. Ние ще открием предвидения за вас Убиец, а вие ще платите след това.“

Рекламата го подсети. Веднага щом се прибере в апартамента си, трябваше да се обади на Ед Мороу. Прекоси улицата и забърза. Вече нямаше търпение да стигне у дома, да отвори плика и да разбере коя е Жертвата му. Дали ще е умен или глупав? Богат като четвъртата му Жертва или беден като първата и втората? Дали ще се възползва от съгледвач, или ще се опита да се справи сам?

Възбудата на преследването беше нещо чудесно — плискаше се във вените му, ускоряваше пулса му. През една-две пресечки се чуха изстрели — два бързо един след друг и малко след тях трети, последен.

Някой бе улучил своя човек.

Чувството е великолепно, каза си. Отново се чувстваше жив .

Когато се прибра в едностайния си апартамент, веднага се обади на Ед Мороу — неговия съгледвач. Когато не беше зает, той работеше като монтьор в сервиз.

— Здрасти, Ед. Фрилейн се обажда.

— О, здрасти, господин Фрилейн.

Представяше си как слабото му, изпомазано с грес лице се усмихва със стиснати устни пред телефонната слушалка.

— Излизам, Ед.

— Желая ви късмет, господин Фрилейн — отвърна Ед Мороу. — Предполагам ще искате да съм на линия?

— Да. Не смятам, че ще отсъствам повече от седмица-две. Вероятно ще ме уведомят за статута ми на Жертва най-късно три месеца след сегашния лов.

— Ще бъда на линия. Приятно ловуване, господин Фрилейн.

— Благодаря. Дочуване.

Затвори. Ангажирането на първокласен съгледвач беше мъдра предпазна мярка. След сегашния лов, щеше да дойде негов ред да е Жертва и тогава Ед Мороу щеше да е застраховка за живота му.

А какъв великолепен професионалист беше Ед! Необразован, всъщност дори глупав, но как умееше да преценява хората! Роден талант! Воднистите му очи можеха да различат пришълеца в града им за секунда. Беше дяволски хитър, когато се наложеше да осуети засада. Незаменим.

Фрилейн отвори плика и се засмя при спомена за някои от номерата, които Мороу беше погаждал на Ловците. Прочете данните все още усмихнат.

Джанет-Мари Патзиг.

Жертвата му беше жена!

Фрилейн стана и започна да се разхожда. Прочете писмото още веднъж. Джанет-Мари Патзиг — не, нямаше грешка. Момиче. Бяха приложени три фотографии, адресът, обичайните други данни.

Фрилейн се намръщи. Никога не беше убивал жена.

Поколеба се за миг, после взе телефонната слушалка и набра номера на БЕК.

— Бюро за емоционален катарзис, информационен отдел — отговори мъжки глас.

— Вижте — започна Фрилейн, — току-що получих уведомителното си писмо и ми се падна жена. Това редно ли е? — Даде името.

— Всичко е наред, господине — отговори служителят след минута. — Жената се е регистрирала в Бюрото по свое желание. Съгласно закона тя се ползва със същите права и привилегии, с каквито и мъжете.

— Можете ли да ми кажете колко успешни ловни акции е имала?

— Съжалявам, господине. Единствената информация, на която имате право, е юридическият статут на жертвата и данните, с които вече разполагате.

— Разбирам — отвърна Фрилейн. — А мога ли да разчитам на повторен жребий?

— Можете да се откажете от Лова, разбира се. Това е ваше законно право. В такъв случай обаче няма да имате право на нова Жертва, докато сам не бъдете такава. Желаете ли да се откажете?

— О, не — отговори Фрилейн веднага. — Просто не бях сигурен. Благодаря ви.

Седна на най-голямото кресло и разхлаби колана си. Трябваше да помисли.