Робърт Шекли - Седмата жертва

Проклети жени, ядосваше се вътрешно. Винаги се опитват да се набъркат в мъжките игри. Не могат ли да си стоят вкъщи?

Но те имаха всички граждански права, припомни си той. Все пак, струваше му се ужасно неженско да се бъркат в Лова.

Знаеше, че исторически Бюрото за емоционален катарзис е създадено за мъже и само за мъже, след края на четвъртата световна война — или шестата, според класификацията на някои историци.

По онова време се бе появила остра нужда от траен, постоянен мир. Той се бе наложил по чисто практически причини — практично бяха подходили и неговите създатели.

Много просто — пълната анихилация чукаше на вратата.

По време на световните войни оръжията ставаха все по-мощни и унищожителни, а военните свикваха с тях и бяха все по-готови да ги използват.

Но критичната точка бе достигната. Следващата война би сложила край на всички войни, защото нямаше да има кой да ги води.

Мирът този път трябваше да бъде вечен и заелите се да го осигурят трябваше да положат всички възможни усилия. Те отчитаха съществуващите напрежения и недоволства, познаваха казаните, в които врят военните конфликти. Зададоха си въпроса „Защо досега мирът никога не е бил траен?“

„Защото хората обичат да се бият“ — беше отговорът.

„Не е вярно!“ — крещяха идеалистите.

Но заелите се с установяването на мира трябваше да признаят, макар и със съжаление, че голям процент от човечеството се нуждае от насилието.

Хората не са ангели. Не са и демони. Те са чисто и просто човешки същества със силно развит борбен дух.

Въоръжени с научните познания и властта, с която разполагаха в момента, практичните мъже биха могли да постигнат много по пътя на изкореняването на тази черта от човешкия род и мнозина смятаха, че това е верният път. Те обаче не смятаха така. За тях любовта към сраженията и куражът пред лицето на опасността бяха нещо важно. Според тях тези черти бяха достойни за уважение и освен това бяха гаранция за запазването на човешкия род. Без тези добродетели човечеството щеше да западне.

Бяха открили, че склонността към насилие е неотделимо свързана с находчивостта, изобретателността, че е мощна движеща сила.

Задачата беше формулирана така: Да се осигури мир, който да трае поне докато те самите са живи. Да се накара човечеството да престане да се самоунищожава, без обаче да се унищожават полезните качества.

Начинът да се постигне това — да се пренасочи човешкото насилие.

Да му се осигури отдушник, начин да се прояви.

Първата голяма стъпка по този път беше легализирането на гладиаторските борби — с кръв и изстрели. Но се оказа, че това не е достатъчно. Заместителите се оказаха ефикасни само до известна степен. Хората започнаха да искат истински неща.

Убийството нямаше заместител.

И убийствата бяха узаконени, но на индивидуална основа и само за тези, които желаят. Правителствата бяха насърчавани да създават бюра за емоционален катарзис.

След известен експериментален период, бяха въведени универсални правила.

Всеки, който искаше да убие, се регистрираше в бюрото. Там предаваше някои свои данни и получаваше уверение, че ще му бъде осигурена Жертва.

Според законите всеки, който убиеше Жертвата си, няколко месеца след това трябваше сам да влезе в тази роля.

По същество системата беше това. Всеки имаше право да извърши толкова убийства, колкото пожелае. Между всеки две от тях обаче трябваше да влиза в ролята на Жертва. Ако успееше да се справи с Ловеца си, имаше право или да се откаже, или да поиска ново убийство.

След десет години най-малко една трета от хората на земята се бяха регистрирали като кандидати за убийци. След това броят им спадна до една четвърт и се задържа на това ниво.

Философите продължаваха да клатят глави укоризнено, но практиците бяха доволни. Войните най-накрая бяха попаднали там, където им беше мястото — в ръцете на отделния индивид.

Разбира се, играта скоро се сдоби с разклонения и подобрения. След като съществуването й бе възприето, тя се превърна в сериозен бизнес. Предлагаха се услуги както за Жертвите, така и за Ловците.

Бюрото за емоционален катарзис подбираше Жертвите случайно. За да се справи, Ловецът имаше на разположение две седмици. Трябваше да действа съвсем сам, без чужда помощ. Получаваше името, адреса и снимка на Жертвата си и му се позволяваше да използва пистолет стандартен калибър. Нямаше право да носи защитни средства.

Жертвата получаваше уведомително писмо една седмица преди Ловеца. Съобщаваше й се само, че е Жертва. Не биваше да знае името на Ловеца. Имаше право да избира предпазни средства и да наема съгледвачи. Съгледвачът нямаше право да убива — само Жертвата и Ловецът имаха право на това. Задачата му беше да открива непознати физиономии, да изважда от равновесие изнервени Ловци.