Робърт Шекли - Сблъсък на разуми

Дрейк безуспешно се опита да я хване. Чу как се счупиха лампите, но трябваше да пази очите си.

След няколко минути убиха още два прилепа, а последния избяга през прозореца. Заковаха дъски на мястото на мрежата. Дрейк се наведе и огледа предавателя.

— Ще успееш ли да го поправиш пак? — попита Сьоресен.

— Изобщо не се надявай. Изскубнали са всички проводници.

— Какво ще правим сега?

— Не знам.

Раздаде се гласът на Кидак:

— Трябва незабавно да ми отговорите!

Всички запазиха мълчание.

— В такъв случай съм принуден да умъртвя един от вас.

Дъждът се лееше по покрива, вятърът духаше все по-силно. Отдалече се чуваха гръмотевици. От тавана висеше керосинов фенер и осветяваше средата на помещението с рязка жълта светлина. Ъглите тънеха в мрак. Златотърсачите се скупчиха в центъра, по-далече от стените. Застанаха с гръб един към друг. Дрейк се сети за стадо бизони, събрани накуп, за да отблъснат вълк, който чуват, но все още не виждат.

— Слушайте — обади се Кейбъл. — Защо не опитаме какво представлява това Съдружие? Може да не е толкова страшно, колкото си го…

— Я млъквай! — отряза Дрейк.

— Помислете сами — продължи да ги увещава Кейбъл. — По-добре в Съдружието, отколкото мъртви, не е ли така?

— Засега никой не умира — сряза го Дрейк. — Млъквай и си отваряй очите.

— Имам чувството, че ще повърна — каза Кейбъл. — Дан, пусни ме навън.

— Стой си на мястото и си отваряй очите — посъветва го Дрейк.

— Нямаш право да ми заповядаш! — заяви Кейбъл и направи крачка към вратата, но веднага отскочи.

През процепа между пода и вратата пропълзя жълтеникав скорпион. Рисетич го настъпи с тока на ботуша и го размаза. В същото време през разбития прозорец влетяха три оси и се наложи да се пази и от тях.

— Зарежете осите и внимавайте за пода! — извика Дрейк.

От сянката изпълзяха няколко мъхнати паяка. Дрейк и Рисетич се опитваха да ги ударят с прикладите на пушките си. Бърнс забеляза, че под вратата се промъква огромна плоска стоножка. Опита се да я настъпи, но не успя и стоножката за миг се качи на ботуша му, а от там и на голия крак. Бърнс изкрещя. Сякаш накалена стоманена лента бе обвила прасеца му. Все пак успя да я убие, преди да изгуби съзнание.

Дрейк огледа раната и реши, че не е смъртоносна. Настъпи още един паяк. В този момент Сьоресен го потупа по рамото и Дрейк погледна към показания ъгъл.

От там изпълзяха две големи змии. Черни усойници, позна ги Дрейк. Миролюбиви по природа, сега те настъпваха с безстрашието на тигър.

Златотърсачите ужасени заподскачаха, опитвайки се да избягат от змиите. Дрейк извади пистолета, клекна, подпря се на дясното си коляно и се опита да вземе на мушка изящните живи мишени.

Точно над тях удари гръм. Дълга назъбена мълния освети хижата точно в момента на изстрела. Заслепен, Дрейк не улучи и се приготви да отбива нападението.

Обаче змиите не нападнаха. Те пълзешком отстъпваха към мишата дупка, през която бяха влезли. Първата влезе, втората тъкмо щеше да я последва, когато нерешително се спря.

Сьоресен внимателно се прицели с пушката, но Дрейк отмести дулото настрани.

— Я чакай малко!

Змията се засуети, после се обърна и отново се устреми към хората.

Нов гръм и нова ярка мълния. Усойницата се обърна отново и изчезна в дупката.

— Какво им става? — попита Сьоресен. — Да не се изплашиха от гръмотевиците?

— Не! Цялата хитрост е в мълниите! — отвърна Дрейк. — Ето защо Кидак толкова бързаше. Знаел е, че ще има буря, а не се е укрепил както трябва.

— Какво искаш да кажеш?

— Мълниите бе! — нетърпеливо заобяснява Дрейк. — Електрическа буря! Заглушава радиокомандите му. А когато няма команди, животните отново стават обикновени животни и се държат както трябва. Нужно му е време, за да възстанови контрола.

— Бурята все някога ще свърши — обади се Кейбъл.

— Сигурно — съгласи се Дрейк. Взе единия пеленгатор и връчи втория на Сьоресен. — Хайде, Бил, ще го проследим тоя мръсник още сега.

— А аз какво да правя? — попита Рисетич.

— Ако до един час не се върнем, може да отидеш да се изкъпеш — отговори Дрейк.

Дъждът се лееше, гонен от яростните пориви на югозападния вятър. Гръмотевиците следваха една след друга. На Сьоресен и Дрейк им се струваше, че мълниите удрят право в тях. Стигнаха до джунглата и се спряха.

— Тук ще се разделим — каза Дрейк. — Така шансовете да открием Кидак се увеличават.

— Вярно. Пази се, Дан!