Робърт Шекли - Сблъсък на разуми

Дрейк седеше под сянката на навеса. Мислеше как ще отбраняват лагера. Разглеждаше джунглата като вражеска територия. Бяха разчистили около сто метра между лагера и джунглата. Надяваха се да удържат тази ничия земя още известно време.

После ще дойде ред на последната отбранителна линия — хижите и навеса. Зад тях са само брега и океана.

Дрейк погледна към лагуната и се сети, че им остава още един път за отстъпление. Ако тази твар и нейните животни ги притиснат, могат да отплуват с кеча. При добър късмет биха могли да се спасят.

Приближи се Сьоресен си седна.

— Какво си се замислил?

Дрейк кисело се усмихна:

— Разработвам генерален стратегически план.

— И какво измисли?

— Мисля, че можем да удържим позициите. Имаме много боеприпаси. Ако се наложи, може да залеем разчистения участък с бензин. Разбира се, няма да разрешим на едно насекомо да ни изгони от острова. Но търсенето ще стане безумно сложно.

Сьоресен кимна.

— Бих искал да знам какво й трябва на тая гадина.

— Може би Айкинс ще ни каже.

Наложи се да чакат още половин час, преди уоки-токито да се обади. Гласът на Айкинс звучеше много рязко.

— Сьоресен? Дрейк?

— Чуваме те — отзова се Дрейк. — Какво направи тая проклета твар с тебе?

— Нищо. в момента разговаряте с тази „твар“. Наричам се Кидак.

— Господи! — Дрейк се обърна към Сьоресен. — Явно „скорпионът“ и него е хипнотизирал!

— Не. Вие не разговаряте с хипнотизирания Айкинс. Това не е и друго същество, което използва Айкинс като предавател. Също така това не е и предишния Айкинс — той не съществува вече. Вие разговаряте с много същества, чиято същност е едно цяло.

— Нищо не разбирам — каза Дрейк.

— Всичко е много просто — отговори гласът на Айкинс. — Аз съм Кидак, една съвкупност. Но моето цяло е съставено от отделни съставящи, такива като Айкинс, няколко плъха, куче на име Оро, дива свиня, мравояд, казуар, раци…

— Чакай малко — прекъсна го Сьоресен. — Нека да се уточним. Значи в момента не разговаряме с Айкинс, а с този — или това — Кидак?

— Правилно.

— Вие — това е Айкинс и всички останали? Говорите с гласа на Айкинс?

— Правилно. Но това не означава, че индивидуалностите престават да съществуват. Кидак е такова състояние, при което отделните съставящи съхраняват свойствените черти на характера, личните потребности и желания. Те отдават своите сили, знания и неповторимия си светоглед на Кидак. Аз съм координиращ център, но знанията, постиженията, специфичните навици — всичко това се обезпечава от индивидуалните съставящи. Всички заедно образуваме Великото Съдружие.

— Съдружие ли? — възмути се Дрейк. — Вие го постигате с принуда!

— В началния етап не може без това. Как иначе ще разберат другите за Великото Съдружие?

— Ако изключите контрола, Съдружието ще се запази ли? — попита Дрейк.

— Въпросът е лишен от смисъл. Сега ние образуваме единна и неделима съвкупност. Нима ръката ви ще се върне, ако някой я отреже.

— Не е едно и също.

— Същото е. Ние сме единен организъм. Намираме се в процес на растеж. От все сърце ви каним във Великото Съдружие!

— Вървете по дяволите! — отряза Дрейк.

— Вие просто сте длъжни да се влеете — настояваше Кидак. — В това се състои висшата цел на Кидак — да свърже всички живи същества на планетата, които имат органи на чувствата, в единен съвкупен организъм. Повярвайте, прекалено много надценявате загубата на индивидуалност. Помислете какво получавате! Ще усетите светът през погледа и специфичния опит на всички останали същества! В рамките на Кидак ще можете напълно да реализирате своите потенциални…

— Не!

— Жалко — произнесе Кидак. — Висшата цел на Кидак трябва да бъде постигната. И така, доброволно ли ще се слеете с нас?

— За нищо на света! — отговори Дрейк.

— В такъв случай ние ще се слеем с вас — каза Кидак.

Чу се щракане и връзката прекъсна.

От джунглата излязоха няколко плъха и се спряха там, където куршумите не можеха да ги стигнат. Появи се райска птица. Летеше над разчистения участък като разузнавателен самолет. Докато хората я гледаха, плъховете се втурнаха към лагера.

— Стреляйте! — изкомандва Дрейк. — Но пестете боеприпасите.

Откриха огън. Но да улучиш бързоногите плъхове на фона на сиво-кафявата почва не беше лесна работа. Към плъховете се присъединиха една дузина раци-отшелници. Те проявяваха завидна хитрост — движеха се напред само когато никой не ги гледа, а в следващия миг замираха, сливайки се със защитния фон.