Робърт Шекли - Сблъсък на разуми

— Не желаем да се сливаме с вас — отговори Сьоресен.

— Длъжни сте — заяви Кидак.

— Имате намерение да ни заставите, така ли?

— Това е съпроводено с известни затруднения. Моите животински съставящи не са годни за инструменти за принуда. Айкинс е забележителен механизъм, но е сам. Нямам право самият аз да се подлагам на опасности — това би застрашило висшата цел на Кидак.

— Доста е нелепо, а?

— Съвсем не. Трудно е да ви присъединим. Обаче не е трудно да ви убием.

Всички настръхнаха. Само Дрейк, зает с радиостанцията, дори не повдигна глава.

— Не бих желал да ви убивам — продължи Кидак. — Но всичко се прави в името на висшата цел. Тя може да не се осъществи, ако не се влеете, а пък ако напуснете острова, ще се окаже в опасност. Затова или ще се присъедините, или ще бъдете ликвидирани.

— Струва ми се, че нещо не сте пресметнали — възрази Дрейк. — Да допуснем, че можете да ни убиете. Ако го сторите, как ще напуснете острова? Айкинс няма да се справи сам с кеча.

— Не виждам необходимост да отплуваме с кеча. След половин година ще дойде шхуната. ще напуснем острова с нея. Дотогава никой от вас няма да бъде жив.

— Само ни заплашвате. Откъде знаете, че ще успеете да ни убиете? През деня нещо не се получи.

Сьоресен хвана погледа на Дрейк и посочи радиостанцията, Дан поклати глава и продължи да работи.

— През деня не съм се опитвал — поясни Кидак. — Ще се заема с това през нощта. През тази нощ, за да не ви позволя да намерите ефективна защита. Днес през нощта трябва да се слеете с мен. Иначе ще убия един от вас.

— Един от нас?

— Да. Един човек. След час — още един. Това може да застави останалите да премислят и да се присъединят. Ако не, до сутринта всички ще сте мъртви.

Дрейк се наклони към Сьоресен и прошепна:

— Поговори му още малко, поне десет минути. Мисля, че открих къде е проблема.

Сьоресен каза на висок глас:

— Бихме искали да разберем повече за Съдружието на Кидак.

— Най-добрият начин е да се слеете.

— Но първо искаме да разберем по-добре същността.

— Това състояние не може да се опише — каза Кидак убедено, настойчиво и с жар. — Опитайте да си представите, че вие сте си вие, но в същото време към вас са включени съвършено нови органи за възприемане на света. Бихте могли да усетите какво чувства кучето, когато бяга през гората и се ориентира по миризмата. За него — а и за вас ще бъде така — миризмата е като пътен знак. По съвсем друг начин възприема света ракът-отшелник. Чрез него ще усетите бавната обмяна на живи организми между сушата и водата. За него времето тече много бавно. При райската птица е точно обратно — тя възприема мигновено и наведнъж цялото пространство. Има най-различни същества на сушата, под земята и под водата, и всяко от тях има свое собствено особено възприятие на реалността. Открих, че малко се различават от възприятията на живите организми, обитавали някога Марс.

— Какво се случи после на Марс? — вметна Сьоресен.

— Всички форми на живот загинаха. Всички освен Кидак. Това се случи много, много отдавна. А до тогава на цялата планета цареше мир и разбирателство. Всички живи същества бяха съставящи в Съдружието на Кидак. Но доминантната раса се оказа генетически слаба. През цялото време раждаемостта намаляваше. Последва поредица катастрофи. В края на краищата животът изчезна. Остана само Кидак.

— Страхотно! — отбеляза Сьоресен с ирония.

— Това беше дефект на расата — побърза да се оправдае Кидак. — При по-бойка раса като вашата инстинктът за живот няма да изчезне. Мирът и разбирателството ще траят вечно.

— Не вярвам. Земята ще последва участта на Марс, ако ви се удаде да я завладеете. Минава известно време и на робите просто им писва да живеят.

— Вие няма да сте роби. Ще бъдете функционални съставящи на Съдружието.

— И, разбира се, Кидак ще управлява всичко — вметна Сьоресен.

— Обсъждате нещо, което не познавате. Достатъчно разговаряхме. Готов съм в близките пет минути да убия един от вас. Имате ли намерение да се слеете с мен?

Сьоресен погледна към Дрейк, който тъкмо включваше предавателя. Докато загряваше, по покрива затропа дъжд. Дрейк вдигна микрофона и почука с пръст. От високоговорителя се чу пукане.

— Работи — похвали се той.

В този момент нещо се удари в мрежата на прозореца и тя увисна. В нея се мяташе прилеп и свирепо гледаше хората с малките си червени очички.

— Затворете прозореца! — изкрещя Сьоресен.

Не успя да довърши, когато втора летяща мишка се вряза в мрежата, проби я и тупна на пода. Убиха я, но през дупката влетяха още четири. Дрейк яростно се бранеше, но не успя да ги разгони от предавателя. Прилепите летяха право срещу очите му и се наложи да отстъпи. Един от нападателите падна със счупено крило, но другите се добраха до радиостанцията и я бутнаха от масата.