Робърт Шекли - Космически просяк

— Ти умееш дяволски добре да убеждаваш!

— Просто имам късмет, че логиката е на моя страна — отвърна Детринджър.

— Прав е — намеси се компютърът-преводач С31. — По отношение на логиката.

— Млъквай! — извика му Кетелман.

— Мислех, че съм задължен да ви го кажа — измърмори С31.

Полковникът престана да се разхожда и почеса челото си.

— Детринджър, отивай си — изморено произнесе той. — Ще ти изпратя горивото.

— Няма да съжалявате — каза Детринджър.

— Вече съжалявам — измърмори Кетелман. — Моля те, отивай си.

Детринджър се върна бързо в кораба си и съобщи добрата новина на Икор.

— Мислех, че няма да го направи — каза той.

— Той също — отвърна Детринджър. — Но успях да го убедя. — И той разказа на Икор разговора си с полковника.

— Значи излъгахте — тъжно произнесе Икор.

— Да. Но Кетелман знае, че го излъгах.

— Тогава защо ви помага?

— От страх, че евентуално може и да съм казал истината.

— Лъжата е не само грях, а и престъпление, господарю.

— Но да си позволя да остана на това място е още по-лошо — заяви Детринджър. — Това би било просто пълна глупост.

— Гледната ви точка е най-малкото странна.

— Може би ще бъде по-добре да не дискутираме този въпрос повече — каза Детринджър. — Имаме да свършим някои работи. Като например да излезеш навън и да ми намериш нещо за ядене.

Слугата се подчини мълчаливо, а Детринджър седна пред звездния атлас, с надеждата да измисли накъде да се насочи ако успее да се измъкне от тази планета.

Утрото настъпи ярко и прекрасно. Икор отиде на земния кораб, за да поиграе на шах с робота-мияч на чинии, с когото се беше запознал предния ден. Детринджър зачака горивото.

Не бе много изненадан, когато стана пладне, а не бе изпратено никакво гориво. Но бе разочарован и обезсърчен. Почака още два часа и отиде до „Джени Линд“

Изглежда го бяха очаквали, защото веднага го заведоха в офицерската каюткомпания. Полковник Кетелман се бе настанил в дълбоко кресло. От двете му страни стояха изправени въоръжени морски пехотинци. Изражението на полковника беше строго, но по измореното му лице се виждаше и нещо като злобна радост. Наблизо бе седнал капитан Макмилън, но неговото изражение бе непроницаемо.

— Е, Детринджър — каза полковникът. — Какво има сега?

— Дойдох да попитам за горивото, което ми обещахте — отговори Детринджър. — Но сега разбирам, че нямате намерение да изпълните обещанието си.

— Разбрал си ме напълно погрешно — каза полковникът. — Аз наистина имах намерение да дам гориво на един член на въоръжените сили на Ферланг. Но онова, което виждам пред себе си, не е такава личност.

— Ами какво виждате тогава? — попита Детринджър.

Кетелман прикри една гадна усмивка.

— Ами виждам един престъпник, осъден от Върховния съд на собствената си нация. Виждам един тип, чиито лоши постъпки са били преценени като без прецедент в аналите на модерното ферлангско правосъдие. Виждам същество, чието ужасяващо поведение е предизвикало най-жестоката присъда, позната на народа му, а именно, натирване завинаги в далечния космос. Това виждам аз пред себе си. Или ще го отречеш?

— За момента нито отричам, нито потвърждавам — каза Детринджър. — Първо искам да знам източника на тази забележителна информация.

Полковник Кетелман кимна към един от морските пехотинци. Войникът отвори една врата и въведе Икор, следван от робота-мияч на чинии.

Механичният слуга възкликна:

— О, господарю! Аз казах на полковник Кетелман истината за събитията, довели до нашето изгнание на тази планета. И ви предадох! Моля за привилегията за моментално самоунищожение, което не е достатъчно наказание за моето предателство.

Детринджър мълчеше и мислеше усилено.

— Икор, защо предаде господаря си? — попита капитан Макмилън.

— Нямах друг избор, капитане! — изплака нещастният механизъм. — Преди да ми разрешат да придружа моя господар, властите на Ферланг вкараха определени заповеди в паметта ми, които се задействат по този проклет начин.

— Какви бяха тези заповеди? — попита Макмилън.

— Отнасят се до прикрита дейност като полицай и надзирател, които властите ми вмениха по насилствен начин. Те изискват да предприема съответни действия, в случай че Детринджър, по някакво чудо, успее да се измъкне от заточението и смъртта.

Роботът-мияч на чинии се намеси:

— Той ми разказа за това вчера, капитане. Аз го помолих да не се подчини на заповедите. Струваше ми се много подла постъпка, сър, ако разбирате какво искам да кажа.