Робърт Шекли - Космически просяк

— Е, започнахме — каза Детринджър на Икор. — Само още около шейсетина бидона и ще сме готови.

— Но защо ги изпращат един по един? — попита Икор. — Това е доста неефективно.

— Няма значение. Зависи какво се надява да получи в замяна Кетелман.

— Не ви разбирам — каза Икор.

— Няма значение. Надявам се да не е нищо важно. Ще почакаме и ще разберем.

Те чакаха дълго. Накрая настъпи вечер, но повече гориво не бе доставено. Детринджър отиде до земния кораб. Той отблъсна репортерите настрани и поиска да говори с Кетелман.

Един ординарец го заведе в каютата на полковника. Помещението бе обзаведено скромно. На стените имаше няколко рамки — два реда медали, окачени върху черно кадифе в солидна златна рамка, снимка на доберман пинчер с оголени зъби и смалена глава, сплескана оттук-оттам по време на стачката в Тегусигалпа. Самият полковник, обут във военни шорти, стискаше с ръцете и краката си гумени топчета.

— Да, Детринджър, с какво мога да ти бъда полезен? — попита полковникът.

— Дойдох да попитам защо престанахте да ми изпращате гориво — каза Детринджър.

— Така ли? — Кетелман пусна топчетата и се настани в един стол с висока кожена облегалка, върху която бе отпечатано неговото име. — Е, ще ти отговоря с въпрос. Детринджър, как си успял да изпратиш радиограма на своите, след като нямаш радио?

— Кой каза, че нямам?

— Изпратих инженер Делгадо при теб с първия бидон гориво — отвърна Кетелман. — Той имаше заповед да види какъв тип радио използваш. Каза ми, че няма и помен от радиостанция в кораба ти. А инженер Делгадо е специалист по тези въпроси.

— Нашите уреди са миниатюризирани — каза Детринджър.

— Нашите също. Но въпреки това е необходима доста апаратура, каквато ти май нямаш. Освен това ще ти кажа, че откакто се приближихме до тази планета, ние прослушваме всички честоти. И не сме хванали никакви предавания.

— Мога да обясня — каза Детринджър.

— Моля.

— Съвсем просто е. Излъгах.

— Това е очевидно. Но не обяснява нищо.

— Не бях сигурен във вас. Ние, ферлангците също си имаме тайни. Докато не разберем повече за вас е съвсем нормално да ви кажем за себе си колкото е възможно по-малко. Щом като бяхте достатъчно наивни да повярвате, че разчитаме на толкова примитивна система за комуникации като радиото, това щеше да ни даде малко предимство в случай, че се срещнем някога като неприятели.

— Тогава как се свързвате? Или изобщо не се свързвате?

Детринджър се поколеба.

— Мисля, че няма значение, че ви го казвам — заяви той. — Рано или късно пак щяхте да научите, че ние сме телепати.

— Телепати? Ти казваш, че можеш да изпращаш и получаваш мисли?

— Точно така — каза Детринджър.

Кетелман го изгледа.

— Добре, какво мисля сега? — попита той.

— Мислите, че съм лъжец — каза Детринджър.

— Вярно — съгласи се Кетелман.

— Но това беше очевидно и аз не съм го научил, четейки мислите ви. Ние, ферлангците, имаме телепатични възможности само помежду си.

— Знаеш ли какво? — заяви полковник Кетелман. — Все пак аз мисля, че ти си един проклет лъжец.

— Разбира се — отвърна Детринджър. — Проблемът ви е дали сте сигурен.

— Сигурен съм, по дяволите — мрачно произнесе Кетелман.

— Но достатъчно ли е това? Говоря за изискванията на вашата сигурност. Помислете само. Ако казвам истината, тогава вчерашното ви решение да ми дадете гориво важи и за днес. Съгласен ли сте?

Полковникът кимна сърдито.

— Ако пък лъжа и вие ми дадете гориво, няма да загубите нищо. Вие ще сте помогнали на приятел в беда, като по този начин аз и народът ми ще сме ви задължени. Това ще бъде обещаващо начало на нашите взаимоотношения. А при положение, че нашите две раси навлизат дълбоко в космоса, те неизбежно ще се срещнат отново.

— Предполагам, че наистина е неизбежно — каза Кетелман. — Но аз мога да те изоставя тук и да отложа официалното запознанство, докато не се подготвим по-добре.

— Можете да се опитате да отложите следващия контакт — каза Детринджър. — Но той все пак може да се случи всеки момент. А сега е вашият шанс да положите едно добро начало. Следващият път може да не бъде толкова благоприятен.

— Хммм — изръмжа Кетелман.

— Така че е напълно разумно да ми помогнете, дори и да лъжа — продължи Детринджър. — И не забравяйте, че може и да говоря истината. В такъв случай, отказът ви да ми дадете гориво ще бъде счетен за изключително враждебен акт.

Полковникът се разхождаше напред-назад из тясната каюта. После се извърна яростно.