— Има още — продължи Делгадо. — На планетата има чуждоземен космически кораб и ние срещнахме разумен извънземен.
— Е, това е нещо друго — заяви Милисънт Лопес от „Дамска мода“. — Случайно да си забелязал с какво е облечен чуждоземецът?
— Можеш ли да оцениш доколко е разумен? — попита Матеос Упман от „Ню Йорк Таймс“ и „Л. А. Таймс“.
— И какво е казал? — попита Ангел Потемкин от ЕнБиСи — СиБиЕс — АБеЦе.
— Нищо не е казал — отговори инженер Делгадо. — Още никой не е говорил с него.
— Да не би да твърдиш, че първият срещан от хората на Земята извънземен седи навън като някой тъпанар и никой не взема интервю от него? — попита Е. К. Кетцала от западния вестникарски синдикат.
Журналистите хукнаха навън от хибернационната, като някои влачеха подире си още неоткачените тръби и кабели. Спряха само да вземат магнетофоните си от репортерската кабина и хукнаха навън.
Там, примигвайки под силното слънце, трима от тях грабнаха компютъра-преводач С31. Всички хукнаха напред, като разпръснаха морските пехотинци встрани и заобиколиха чуждоземеца.
Упман включи С31, взе един от микрофоните и подаде другия на извънземния, който се поколеба за миг, но после го взе.
— Проба, едно, две, три — каза Упман. — Разбрахте ли какво казах?
— Казахте „проба, едно, две, три“ — отвърна Детринджър и всички въздъхнаха с облекчение, тъй като първите думи към хората от Земята на първия извънземен вече бяха изречени, а Упман щеше да изглежда като истински идиот в учебниците по история. Но на Упман не му пукаше как щеше да изглежда, щом щеше да бъде вписан в учебниците по история и затова започна направо интервюто, което сториха и останалите.
Детринджър трябваше да разкаже с какво се храни, колко дълго и колко често спи, какъв е сексуалният му живот и различията му от момите на Ферланг, какво е първото му впечатление от земляните, каква е личната му философия, колко съпруги има и как се справя с тях, колко деца има, какво е самочувствието му, с какво се занимава, има ли хоби, интересува ли се или не от градинарство, как си почива, дрогирал ли се е някога и по какъв начин, какви са извънсемейните му сексуални контакти, ако има такива, с какви спортове се занимава, какви са възгледите му за междузвездното приятелство между разумните раси, предимствата или недостатъците на притежаването на опашка и още много неща.
Чувствайки се вече малко засрамен от това, че не е изпълнил официалните си задължения, капитан Макмилън пристъпи напред и спаси чуждоземеца, които правеше смели опити да обясни необяснимото на журналистите.
Полковник Кетелман също се приближи, тъй като все пак той отговаряше за сигурността и негово задължение беше да проникне дълбоко в природата и намеренията на един чуждоземен.
Между двамата ръководители последва кратък спор по въпроса кой би трябвало да проведе първата среща с Детринджър или дали да я проведат съвместно. Накрая бе решено, че Макмилън, като символичен представител на народите на Земята, трябва да се срещне пръв с извънземния. Но се разбраха това да бъде чисто церемониална среща. След това щеше да го подхване Кетелман, който да проведе работна среща.
Това разреши спора и Детринджър тръгна с Макмилън. Морските пехотинци се завърнаха в кораба, поставиха оръжията си на стойките и се захванаха да си лъскат обувките.
Икор остана по-назад. Представителят на новинарските предавания за средния Запад го хвана за интервю. Този представител, Мелхиор Карера, бе нает също така да пише статии за „Популярна механика“ , „Плейбой“ , „Ролинг стоун“ и „Списание за инженерите по автоматика“. Интервюто беше интересно.
Разговорът на Детринджър с капитан Макмилън протече много добре. Те имаха относително еднакви възгледи по повечето въпроси, двамата притежаваха естествена тактичност и всеки беше готов да се отнесе с разбиране към гледната точка на другия. Те се харесаха взаимно и капитан Макмилън почувства известно учудване от мисълта, че Детринджър за него бе по-малко чужд отколкото полковник Кетелман.
Разговорът с Кетелман, който последва веднага след това, бе нещо съвсем различно. След кратки поздравления, Кетелман се насочи направо към същността на въпроса.
— Какво правиш тук? — попита той.
Детринджър бе подготвен за необходимостта да обясни положението си.
— Аз съм авангард на космическите сили на Ферланг — каза той. — Бях захвърлен далеч от курса си от една буря и кацнах тук, тъй като горивото ми свърши.
Читать дальше