Робърт Шекли - Космически просяк

Този случай се появи по-скоро, отколкото си бе представял Детринджър. Инструментите на борда му бяха показали, че петата планета откъм слънцето е единствената, която би могла да осигури поддържане живота на Детринджър, без нужда от вносни суровини. Но тя се намираше твърде далеч за останалия със съвсем малко гориво кораб, а сега космосът отново бе безветрен и не им предлагаше никаква помощ, с която да могат да достигнат целта си.

Единият начин на действие бе да си стоят, да чакат и да се надяват, че някой вътрешен поток ще се насочи към тях или даже нова буря. Този план бе напълно консервативен. Имаше опасност в краткото време, през което все още можеха да се задържат живи благодарение на корабните запаси, да не се появи никакво течение или буря. Освен това имаше риск, ако се появи течение или буря, те да бъдат понесени в неподходяща посока.

Но рискове имаше независимо от действията, които щяха да предприемат. Детринджър, естествено, избра по-действеният и вероятно по-опасен план. Като подбра най-икономичния курс и скорост, той тръгна да измине онази част от разстоянието, която щеше да му позволи наличното гориво, готов след това да се остави в ръцете на Провидението.

С мъчително пилотиране и ръчно подаване на гориво, той успя да стигне на двеста милиона мили от целта. След това Детринджър трябваше да загаси двигателите, оставяйки си гориво за не повече от час, за атмосферно маневриране.

Корабчето дрейфваше из космоса, все още в посока на петата планета, но толкова бавно, че и хиляда години едва ли щяха да са достатъчни, за да го докарат в атмосферните й граници. Само с минимално усилие на въображението корабът можеше да бъде приет за ковчег, а Детринджър за законния му обитател. Но Детринджър не си позволяваше да мисли за това. Той се върна отново към режима си на каланетика, концерти, високоскоростна медитация и автосексуални ритуали.

Икор бе някакси шокиран от всичко това. Той, който бе твърде праволинеен, внимателно намекна, че действията на Детринджър са неподходящи за положението, в което се намират и поради това — налудничави.

— В известен смисъл си прав, разбира се — отвърна весело Детринджър. — Но трябва да ти напомня, че Надеждата, макар и да се счита невъзможна за удовлетворяване, все пак се смята за една от осемте ирационални благословии и затова (според Втория Патриарх) с много по-голяма сила от разумните Запрещения.

Оборен от цитата, Икор със скърцане се предаде и дори отиде толкова далеч, че изпя един химн заедно с Детринджър. (Резултатът бе меко казано смехотворен.).

Неочаквано енергията им свърши. Намалените наполовина, а след това на четвъртина порции, ги изтощиха и ги докараха почти до точката на пълна немощ. Напразно Икор молеше господаря си да изпразни собствените му акумулатори в празните на кораба.

— Няма значение — каза Детринджър, потрепервайки от студ. — Ще продължим като равни и ще запазим сетивата си, ако изобщо успеем да се измъкнем, което считам за съмнително, въпреки всички доказателства в полза на противното.

Може би Природата се влияе от Чувствата. И сигурно само заради Детринджър, Тя си направи труда да изпрати едно силно вътрешно течение, точно когато от всичките им енергийни ресурси беше останал само спомен.

Самото приземяване бе съвсем просто за пилот с умението и късмета на Детринджър. Той кацна върху зелената и примамлива повърхност на петата планета като перце. И когато изключи двигателите за последен път, му беше останало гориво точно за тридесет и осем секунди. Икор падна върху металните си колене и изрече молитва към Паметта на бога, която си бе спомнила за тях и им бе осигурила това място за отшелничеството. Но Детринджър го прекъсна.

— Чакай да видим първо дали ще можем да живеем тук, пък после ще се занимаваме с благодарностите.

Петият свят се оказа доста гостоприемен и с малко усилия можеше да се намери всичко, но едва ли и удоволствия. Да се избяга беше невъзможно. Само напреднала в технологично отношение цивилизация би могла да произведе сложното гориво, необходимо за двигателите на кораба. А краткото наблюдение от въздуха бе показало, че петата планета, макар и представляваща красив и гостоприемен свят, не притежаваше цивилизация, нито дори знак за разумен живот.

С една проста процедура на кабелна размяна, Икор се подготви за перспективата да прекара остатъка от живота си на това място. Той посъветва Детринджър също да приеме неизбежното. Все пак, заяви той, дори и да намереха някакси гориво, къде щяха да идат? Вероятността да се намери напреднала планетна цивилизация дори и за добре оборудван разузнавателен кораб е астрономически малка. А за малък съд като тяхното спортно корабче, един такъв опит би се равнявал на самоубийство.