— Значи си откъснат — заяви Кетелман.
— Да, наистина. Временно, разбира се. Щом хората ми успеят да съберат необходимото оборудване и персонал, те ще изпратят спасителен кораб да ме прибере. Но това ще отнеме известно време. Така че ако нямате нищо против да ми заемете малко гориво, аз ще ви бъда дълбоко благодарен.
— Хммм — каза полковник Кетелман.
— Моля?
— Хммм — отговори компютърът преводач С31. — Това е възпитан начин на земните хора за отбелязване на известен период мълчаливо обмисляне.
— Има и много други значения — прекъсна го Кетелман. — „Хммм“ всъщност не означава нищо. Казваш, че ти трябва гориво ли?
— Да, полковник — отвърна Детринджър. — Съдейки по разнообразни външни белези, аз мисля, че двигателните ни системи са съвместими.
— Двигателната система на „Джени Линд“ — започна С31.
— Чакай, това е секретно — прекъсна го Кетелман.
— Не е — отвърна С31. — Всеки на Земята използва тази система през последните двадесет години и миналата година информацията бе официално разсекретена.
— Хммм — изръмжа полковникът и загледа нещастно, докато С31 обясняваше двигателната система на земния кораб.
— Точно както си мислех — каза Детринджър. — Няма да ми се налага даже да модифицирам формулата. Мога да използвам горивото направо. Ако можете да ми заемете, разбира се.
— О, няма проблеми — заяви Кетелман. — Имаме достатъчно. Но мисля, че първо трябва да поговорим по някои въпроси.
— Какви? — запита Детринджър.
— Например дали е в интерес на нашата сигурност да ти дадем гориво.
— Не разбирам какъв е проблемът — каза Детринджър.
— А той е ясен. Ферланг явно е високоразвита технологична цивилизация. Като такива, вие сте потенциална заплаха за нас.
— Скъпи ми полковник, нашите планети са в различни галактики.
— И какво от това? Ние, американците, винаги сме водили войни колкото е възможно по-далеч от родината си. Може би вие, ферлангците, се придържате към същия принцип. Какво значение има разстоянието, щом като изобщо може да се измине?
Детринджър въздържа нервите си.
— Ние сме мирен народ — каза Детринджър. — Нашата военна доктрина е отбранителна и ние дълбоко вярваме в междузвездното приятелство и сътрудничество.
— Така казваш — отвърна Кетелман. — Но как мога да бъда сигурен?
— Полковник — каза Детринджър, — не сте ли малко… — Той не успя да намери точната дума и я изрече на собствения си език. — Юрмугуахт.
С31 заговори:
— Той иска да попита дали не сте малко параноик.
Кетелман се наежи. Нищо не го ядосваше повече от намеци за параноя. Това го караше да се чувства преследван.
— Не ме обиждай — каза той заплашително. — Не мислиш ли, че мога да заповядам да те убият и да унищожат всяка следа от кораба ти в интерес на земната сигурност? Докато твоите хора стигнат дотук, нас отдавна няма да ни има и ферлангците или както ги наричате, няма да знаят нищичко за нас.
— Това би било едно много разумно действие по отношение на сигурността — отвърна Детринджър, — ако само не съществуваше факта, че аз изпратих радиограма на хората си още щом видях кораба ви и продължих да предавам чак до момента, когато излязох да се срещна с вас. Казах на командването на базата всичко, което можеше за вас, включително и научно предположение за типа слънце, отговарящо на вашия физически тип. Също и предположение за посоката, в която се намира вашия свят, базирано на йонно-следови анализ.
— Умничък си ми ти, а? — изрече подигравателно Кетелман.
— Освен това казах на хората си, че ще поискам гориво от вашите явно изобилни запаси. Предполагам, че ако ми откажете тази услуга, те ще го счетат като извънредно враждебен акт.
— Никога не съм мислил по този въпрос — каза Кетелман. — Хммм. Имам заповеди да не предизвиквам междузвезден инцидент…
— Тогава… — въпросително го изгледа Детринджър и зачака.
Последва дълго и неудобно мълчание. На Кетелман никак не му харесваше да окаже едва ли не военна помощ на същество, което можеше да се превърне в следващия му противник. Но май нямаше друг изход.
— Добре — каза той. — Ще изпратя горивото утре.
Детринджър му благодари и заразказва открито и честно за огромното и комплексно въоръжение на ферлангските междузвездни въоръжени сили. Той малко преувеличаваше. Всъщност нито дума от казаното не беше вярна.
Рано сутринта на другия ден един човек с бидон гориво пристигна до кораба на Детринджър. Той му каза да го остави където намери за добре, но човекът настоя да го пренесе лично през малката кабина на корабчето и да го излее в резервоара. Каза, че полковникът така бил заповядал.
Читать дальше