Робърт Шекли - Игра с тяло

— Хм… не зная — смущаваше се дядо.

Само че продавачът знаеше всичко. Той се нуждаеше само от петнадесет минути да пробута на дядо това хърбаво тяло.

Тялото беше с гаранция един месец.

Моят дядо се намъкна в него на следващия ден и то работи безотказно точно три седмици. След това започна да прекъсва сърцето, един бъбрек отказа, а трите други работеха на почивки, от белия дроб падна кръпка, червата протекоха, а черният дроб даде фира.

С две думи, дядо сега е на легло, а доктор Сондърс казва, че той вече няма да стане. Компанията изобщо не желае да покрие гаранцията. В договора им има някакви съвсем измислени параграфи и общественият защитник на нашия квартал твърди, че за съдебно дело може да не ни стигнат и десет години — и при това напразно. А дядо през това време ще умре.

Така че, Сенаторе, аз се реших да Ви пиша и да Ви помоля да предприемете нещо.

Дядо мисли, че ще получа от Вас обикновен формален отказ или писмо от вашата секретарка, изпълнено със съжаление, че Вие нямате никаква възможност да помогнете за поправянето на тази печална грешка, а може би ще предложите в Конгреса законопроект, та това, което се случи с дядо ми, да не се повтори повече.

И край на всичко. Затова ние с дядо смятаме, че той неизбежно ще умре — пари за нормално тяло няма и никой не се кани да му помогне. Обикновено нещо, нали?

Така става винаги с малките хора.

Сега ще Ви спомена втората причина, заради която Ви пиша това писмо. Сенаторе, аз говорих за всичко това с моите приятели и дойдохме до извода, че моят дядо, а и всички останали бедняци от незапомнени времена сме правени на глупаци.

Този Ваш „Златен век“ изобщо не е така добър за хора като нас. Работата не е в това, че искаме много, не, просто не можем да се примирим, че други имат привилегията за дълъг живот, а ние — не. Смятаме, че на това трябва да се сложи край.

Ние решихме така: ако Вие и другите облечени с власт хора не измените съществуващия порядък, то ние ще го изменим сами. Дойде време да отстояваме своите интереси.

Каним се да Ви обявим война.

За Вас, Сенаторе, това може да е неочаквано, но не е така. Вие ще се учудите, ако разберете колко хора мислят точно като мен. Само че всеки от нас смята, че само той е недоволен, а останалите са доволни.

Сега вече разбрахме, че много хора мислят като моя дядо и полека узряват за делото.

По-рано не знаехме какво да правим.

Сега знаем.

Ние сме обикновени хора, Сенаторе, и сред нас няма мислители. Но ние смятаме, че всички хора трябва да бъдат приблизително равни помежду си. И разбираме, че никакви закони няма да утвърдят това равенство.

Затова нашата програма се състои в това, да убиваме богатите. Дотогава, докато не остане нито един.

Може би това звучи, както говорят по телевизора, не съвсем конструктивно. Но ние смятаме, че това е честно, а също се надяваме да е ефикасно.

Ние ще убиваме богатите винаги, навсякъде и с всички възможни способи. Но по никакъв начин няма да се занимаваме с дискриминация. Изобщо не се интересуваме как богаташът е натрупал своите пари и как ги харчи. Ние ще убиваме водачите на синдикатите и банкерите, шефовете на мафията и петролните магнати, с две думи — всеки, който има повече пари от нас. И ще убиваме дотогава, докато богатите не станат бедни като нас, или ние — богати като тях. Ще убиваме и наши хора, ако те започнат да припечелват нещо от тази война. По дяволите, сенаторите и конгресмените също ще похарчим.

Ето такива са нещата, Сенаторе. Вярвам, че все пак Вие ще помогнете на дядо.

Ако помогнете, това ще означава, че Вие гледате на света през нашите очи, и затова с радост ще Ви дадем отсрочка от три седмици, за да се отървете от натрупаните богатства.

Вие знаете как да се свържете с моя дядо. С мен не можете да се свържете по никакъв начин. Какъвто и обрат да вземе тази работа, аз минавам в нелегалност. Не Ви съветвам напусто да губите време и сили в търсенето ми.

Запомнете: ние сме много повече от вас. Дядо казва, че за цялата история никога не сме осъществявали нещо подобно.

По дяволите, всичко някога се случва за пръв път. Може би точно сега ще съумеем да завършим Вашия „Златен век“ и да започнем наш собствен.

Аз не мисля, че Вие гледате на света през нашите очи, тъй като ние, Сенаторе, Ви гледаме през прицелите на нашите оръжия.

© 1978 Робърт Шекли

© Юри Йорданов, превод от английски

Robert Sheckley

Body Game, 1978

Източник: http://sfbg.us