Робърт Шекли - Цената на живота

Той избута бармана в кухнята и каза на вратата да отвори.

— От сърце ви желая добър ден, господине — каза мистър Патис, висок представителен мъж, облечен в старомоден туид. Очите му имаха набръчканите ъгълчета на човек, който се смее често. Той засия в усмивка, разтърси ръката на Керин и заоглежда претрупаната всекидневна.

— Красиво кътче сте си подредили тук, господине. Красиво! В действителност не смятам, че ще пристъпя правилника на компанията, ако ви кажа, че вашето обзавеждане е най-доброто в този район.

Керин почувствува внезапен прилив на гордост при мисълта за редиците на еднотипни къщи в този жилищен квартал и в съседния, и в следващите.

— А сега да ви попитам — всичко ли функционира нормално? — Мистър Патис постави куфарчето си на един стол. — Всичко в ред ли е?

— О, да — каза Керин възторжено. — „Авиньон Илектрик“ никога не падат под нивото си.

— Фоното работи ли добре? Сменя ли без прекъсване плочите, както е предвидено на седемнадесет часа?

— Да, да, разбира се — отговори Керин. Не бе имал случай да опита фоното, но то беше толкова красива мебел.

— Солидо-прожекционното устройство в ред ли е? Как намирате програмите?

— Безусловно идеален образ. — Беше гледал една програма едва миналия месец и предаването бе поразително живо.

— А какво ще кажете за кухнята? Действува ли автоготвачът? Рецептоекспертът все така ли го бива?

— Изумителна изработка! Наистина изумителна.

Мистър Патис продължи да разпитва за хладилника му, прахосмукачката, реактомобила, хеликоптера, подземния плувен басейн и стотиците други предмети, които Керин бе купил от „Авиньон Илектрик“.

— Всичко е превъзходно — каза Керин, което беше донякъде лъжа, тъй като той все още не бе разопаковал всички покупки. — Просто превъзходно.

— Това ме радва — каза мистър Патис, като се облегна с въздишка на облекчение. — Нямате представа колко упорито се стараем да задоволим нашите клиенти. Ако някое производство им се стори не съвсем сполучливо, вземаме си стоката обратно, без да повдигаме никакви въпроси. Вярваме, че доставяме удоволствие на клиентите си.

— Аз, разбира се, ценя това, мистър Патис.

Керин се надяваше, че агентът на „А.И.“ няма да поиска да види кухнята. Той си представи ясно бармана на „Кестайл Мотърс“, стои там като мъниче на представление с кучета.

— Горд съм да отбележа, че повечето от хората наоколо купуват от нас — каза мистър Патис. — Ние сме солидна фирма.

— Беше ли мистър Милър ваш клиент? — попита Керин.

— Човекът, който се самоуби ли? — Патис се намръщи леко. — В действителност беше. Събитието ме изуми, господине, наистина ме изуми. Вижте, тъкмо миналия месец този човек си купи от мене нов-новеничък реактивомобил, годен от стартово положение да вдигне триста и петдесет мили в час. Радваше му се като дете, а след това да вземе и извърши такова нещо. Естествено, реактивомобилът увеличи малко дълга му.

— Безусловно.

— Но какво значение имаше това? Той разполагаше с всички съществуващи удобства. А той да вземе да се обеси?

— Да се обеси?

— Да — каза мистър Патис, като отново се намръщи. — При всичките съвременни удобства в къщата си да се обеси с някакво въже. Вероятно отдавна е бил неуравновесен.

Намръщеното изражение изчезна и на лицето му отново се появи обичайната усмивка.

— Но достатъчно за това. Нека поговорим за вас. — Усмивката стана по-широка, щом Патис отвори куфарчето си. — Ето я и вашата сметка. Дължите ни двеста и три хиляди долара и двадесет и девет цента, мистър Керин, включително последаната ви покупка. Толкова ли е?

— Да — отвърна Керин, припомняйки си сумата от своите собствени книжа. — Ето вноската ми.

Той подаде на мистър Патис плик, който агентът провери и пъхна в джоба си.

— И така. Както знаете, мистър Керин, вие не ще живеете достатъчно дълго, за да изплатите изцяло тези двеста хиляди долара, нали?

— Да, не предполагам, че ще живея толкова — отвърна Керин отново.

Той беше само на тридесет и девет, с цели сто години живот пред себе си благодарение на чудесата на медицинската наука. Но при годишна заплата от три хиляди той пак не би могъл да изплати всичко и едновременно с това да има достатъчно да издържа и семейство.

— Естествено, ние не изкаме да ви лишаваме от необходимите ви неща. Да не говорим за изключителните предмети, които ще бъдат произведени догодина. Неща, които вие не бихте желали да пропуснете, господине!

Мистър Керин кимна. Разбира се, че той искаше нови вещи.