Робърт Шекли: Царска воля

След два часа седене с подгънати колене под лавицата с домакинска посуда, Боб Грейнджър почувства, че краката му се схващат. Опита се внимателно да промени позата, но стикът за голф, който лежеше в скута му, с грохот се свлече на пода.

— Шшт — прошепна Джейнис, здраво стиснала един метален прът.

— Не мисля, че пак ще дойде — каза Боб.

— Стой тихо, миличък — пак шепнешком отговори Джейнис, докато се вглеждаше напрегнато в тъмнината.

Нищо не подсказваше, че крадецът ще се появи. Но вече цяла седмица идваше тук всяка нощ и тайнствено отмъкваше генератори, хладилници и климатични инсталации. Тайнствено, защото не чупеше катинари, не режеше стъкла и не оставяше следи. По някакъв начин обаче се вмъкваше в магазина и всеки път изчезваше с нещо обемисто и скъпо.

— Едва ли ще излезе нещо от тези засади — зашепна Боб. — Не мога да си представя как човек може да изнесе на гръб генератор, тежащ няколкостотин килограма…

— Нищо, ще се справим — увери го Джейнис. Заради тази своя бойкост беше получила звание старши сержант в Женския мотопехотен батальон. — Освен това сме длъжни да го спрем — заради тези кражби все отлагаме сватбата си.

Боб кимна. С армейските си спестявания те с Джейнис откриха в родния си град универсален магазин и възнамеряваха да се оженят веднага щом съберат пари за това. Обаче ако хладилниците и климатичните инсталации продължаваха да изчезват с това темпо…

— Май чувам нещо — каза Джейнис и хвана пръта по-здраво.

Някъде в магазина се разнесе едва доловим шум. Те притаиха дъх. После се чуха приглушени стъпки. Някой ходеше по балатума.

— Щом стигне до средата на залата, включи осветлението — прошепна Джейнис.

Успяха да различат в тъмнината някакво черно петно. Боб включи лампите и се провикна:

— Не мърдай!

— Не може да бъде! — ахна Джейнис и за малко не изпусна пръта. Боб се обърна и едва си пое въздух.

Пред тях стоеше младеж, висок поне три метра. На челото му имаше малки рогца, а на гърба му трептяха крехки крила. Гостът беше облечен с шалвари от хартиена тъкан, индийско производство и бял спортен пуловер с надпис "Политехнически институт „Иблис“. Огромните му стъпала бяха скрити в износени ботуши от еленова кожа. Беше късо подстриган, с руса коса.

— Проклятие! — промърмори неканеният гост като видя Боб и Джейнис. — Знаех си аз, че трябваше да ходя на лекциите по невидимост.

Той се хвана за корема и изду бузи. Краката му веднага изчезнаха. Продължи да се напряга с всички сили, докато и коремът му изчезна. Но по-нататък работата не стана.

— Не го умея — виновно каза той и изпусна въздуха. Коремът и краката се върнаха на местата си. — Липсва ми опит. Проклятие!

— Какво търсиш тук? — запита Джейнис, заплашително изпънала пред него своите сто петдесет и няколко сантиметра.

— Какво ли? Сега ще се сетя. А, да, вентилатор! — той пресече залата и с лекота вдигна от масата един голям вентилатор.

— Я чакай малко! — извика Боб. Приближи се до гиганта, като не забравяше да държи готов стика за голф. Джейнис храбро поглеждаше иззад гърба му. — Интересно ми е къде смяташ да го носиш?

— При цар Алериан — искрено заяви гостът. — Той пожела да притежава вентилатор.

— А-а, пожела, значи! — проточи Джейнис. — Хайде, остави го обратно! — тя замахна с пръта.

— Ама аз не съм виновен — възрази младият гигант, нервно потрепвайки с криле. — Царят го пожела!

— На друг ги разправяй тия! — процеди Джейнис.

След службата в армията, където поправяше двигатели на джипове, Джейнис се намираше в отлична форма въпреки дребния си ръст. Тресна гиганта с железния прът, при което светлата й коса безпорядъчно се разпиля.

— Ох! — възкликна тя, когато прътът отскочи от главата на странното същество, като едва не я събори. В същия миг Боб замахна със стика, целейки се в ребрата на противника.

Стикът премина през гиганта, падна на пода, подскочи и замря.

— На ферите не им действа сила — извини се гигантът.

— На кого? — не разбра Боб.

— На ферите. Падаме се братовчеди на джиновете, а по женска линия сме роднини на девите. — И той тръгна към центъра на помещението с вентилатор в ръка. — А сега, с ваше разрешение…

— Това е демон?! — от удивление ченето на Джейнис увисна. Докато беше малка, родителите й не й разрешаваха да слуша приказки за призраци и демони. Джейнис израсна като твърда реалистка. Ловко поправяше всякакви механизми — това бе нейният дял в деловото партньорство. Всичко по-неестествено тя предоставяше на вниманието на Боб.