Робърт Шекли: Царска воля

— И всичко си включил към генератора? — попита Джейнис, която се интересуваше от техническата страна на въпроса.

— Да. Може да не съм силен в заклинанията, но разбирам нещичко от техника.

— „Звучи правдоподобно“ — помисли Боб. Наистина кой преди 4000 години е можел да разхлади цял дворец, без това да влияе на останалата част от царството? Даже за всички съкровища на света няма откъде да си купиш климатична инсталация или пък хладилник, който да гарантира свежа храна и в най-горещите дни. Но една мисъл не даваше покой на Боб — що за демон е това? Не прилича на асирийски. Очевидно е, че не е египетски…

— Нещо не мога да схвана — каза Джейнис. — В миналото? Искаш да кажеш, че пътешестваш във времето?

— Точно така. В института специализирах пътешествия във времето — отговори ферът с момчешка горделива усмивка.

„Може да е демон на ацтеките — мислеше в това време Боб. — Макар че е малко вероятно…“

— Какво пък, кради и другаде — посъветва го Джейнис. — Защо не обереш големия универсален магазин в столицата на щата?

— За съжаление вашият магазин е единственият, към който води пътеката във времето — поясни ферът и вдигна вентилатора. — Честно казано, никак не обичам да крада, но ако не се издигна при цар Алериан, никога после няма да си намеря друга работа и името ми ще бъде забравено.

И той изчезна.

Половин час по-късно Боб и Джейнис седяха в едно от сепаретата на близкото денонощно заведение. Пиеха кафе и тихо разговаряха.

— Не вярвам на нито една дума! — пенеше се Джейнис, която бе възвърнала вродения си скептицизъм. — Демони! Фери! Дрън-дрън!

— Налага се да повярваш — уморено каза Боб. — Нали го видя със собствените си очи.

— Не трябва да вярваш на всичко, което виждаш — бойко отговори Джейнис. Обаче си спомни за липсващите стоки, изплъзващата им се печалба и все по-далечната сватба. — О’кей — примири се тя. — Но, миличък, какво ще правим?

— Срещу магията можем да се борим само с магия — поучително заяви Боб. — Уверен съм, че утре той пак ще се върне. Но ние ще се приготвим по-добре от днес.

— И аз така мисля — съгласи се Джейнис. — Знам откъде можем да се снабдим с уинчестър…

Боб поклати глава:

— Куршумите или ще отскочат, или ще минат през него, без да го засегнат. Добра, изпитана магия — ето какво ни трябва. Клин клин избива.

— И какво по-точно имаш предвид?

— За да сме сигурни, трябва да прибегнем до всички известни магии. Колко жалко, че не знам къде е роден. За да се получи ефект, магията трябва да е…

— Още кафе? — попита внезапно появилият се сервитьор.

Боб му хвърли виновен поглед, а Джейнис се изчерви.

— Хайде да си тръгваме — предложи тя. — Ако някой разбере за какво си приказваме, ще станем за посмешище на целия град.

На другата вечер се срещнаха в магазина. Боб бе прекарал целия ден в библиотеката, подбирайки най-успешната тактика. Плод на неговите усилия бяха двадесет и пет листа, ситно изписани от двете страни с нечетливи драсканици.

— Все пак жалко, че не се подсигуррихме и с уинчестър — каза Джейнис и взе една манивела иззад лавицата.

Ферът се появи точно в дванадесет без четвърт.

— Здравейте! — поздрави ги той. — Къде се намират електрическите камини? Царят иска нещо за зимата. Писнало му е от открити огнища. Много силно пушат.

— Изчезни в името на кръста! — тържествено започна Боб и насочи към госта дървен кръст.

— Моля да ме извините, но ферите нямат нищо общо с християнството — любезно поясни гигантът.

— Изчезни в името на Намтар и Тиамат! — продължи Боб, тъй като в неговите записки Месопотамия беше най-напред. — В името на обитателя на пустинята Шамаш, в името на Телал и Ентил…

— Аха, ето ги — промърмори ферът. — Защо винаги се забърквам в някакви неприятности? Това е електрическа камина, нали? Не е газова. Изглежда ми повредена.

— Призовавам създателя на лодките Рату — Боб напевно се прехвърли в Полинезия — и покровителя на тревите Хину.

— Камината е чисто нова! — ядоса се Джейнис. Деловите й инстинкти взеха връх и тя продължи: — Една година безусловна гаранция.

— Призовавам Небесния Вълк! — след като Полинезия не подейства, Боб отиде в Китай. — Небесния Вълк, върховното божество Шан Ди и бога на гръмотевиците Ли Кун…

— О-хо, истинска кварцова лампа — безгрижно каза ферът. — Точно това ми трябва. И вана. Нали имате вани?

— Призовавам Ваал, Буер, Форкий, Мархоций, Астарт…

— Ваните са тук, нали? — обърна се ферът към Джейнис и тя неволно кимна. — Ще взема най-голямата. Царят е доста обемист мъж.