Робърт Шекли - Царска воля

— Колко можем да поискаме според теб? — наруши мълчанието Джейнис.

— Хвани му ги по стандартните търговски цени. Нали открихме магазина с намерение за честна търговия. Не сме възнамерявали да дискриминираме отделни клиенти… Все пак бих желал да знам откъде е…

— Царят е толкова богат — замечта се Джейнис. — Би било грях, ако…

— Чакай! — извика Боб. — Това не е възможно! Не може преди четири хиляди години да има хладилници!

— Какво имаш предвид?

— Това би изменило цялата история — обясни Боб. — Ако някой умник види стоките и загрее как действат? Ще се измени развитието на цивилизацията!

— Е, и? — попита практичната Джейнис.

— Ами това, че науката ще тръгне по съвсем друг път. Ще се промени настоящето!

— Искаш да кажеш, че всичко това е невъзможно?

— Да.

— Нали и аз това твърдях! — тържествено заяви Джейнис.

— Престани! — обиди се Боб. — Трябваше да се сетим по-рано. Откъдето и да произхожда този фер, непременно ще повлияе на настоящето. Нямаме право да създаваме парадокс.

— Защо? — попита Джейнис.

В този момент се появи ферът.

— Царят се съгласи — съобщи той. — Това стига ли ви за всичките неща, които взех? — и той им подаде една кесийка.

Боб изтърси съдържанието й на пода и видя две дузини големи рубини, изумруди и диаманти.

— Не можем да ги приемем — заяви той. — Нямаме право да търгуваме с теб.

— Не бъди суеверен! — извика Джейнис усещайки, че сватбата пак се отлага.

— Защо да не можете? — учуди се ферът.

— Не бива да се носят съвременни машини в миналото — поясни Боб. — Така ще се измени настоящето и тогава или светът ще се преобърне, или друга напаст ще дойде.

— О, не се безпокойте за това — опита се да възрази ферът. — Гарантирам ви, че нищо няма да се случи.

— Откъде да знам? Ами ако решиш да занесеш пералня и в Древния Рим?

— За съжаление държавата на цар Алериан е лишена от бъдеще.

— Би ли пояснил?

— Много просто — ферът седна във въздуха. — След три години цар Алериан и страната му ще бъдат изцяло и безвъзвратно изтрити от лицето на Земята от силите на природата. Няма да оцелее нито един човек, нито един глинен съд.

— Идеално — заключи Джейнис и поднесе рубина към светлината. — По-добре да продаваме, докато още е готов за сделки.

— Е, това е друго нещо — примири се Боб. Магазинът им бе спасен, можеха да се оженят още утре. — А ти какво ще правиш след три години? — обърна се той към фера.

— Аз ли? Поне за сега добре се справям като царски фер, ще помоля за задгранична командировка. Чух, че пред арабските магьосници ще се открият добри перспективи.

Той суетно прокара ръка по късо подстриганата си руса коса.

— Ще ви посещавам — предупреди ферът и краката му започнаха да изчезват.

— Един момент — сети се Боб. — Няма ли все пак да ни кажеш от коя страна се появи? Къде управлява цар Алериан?

— Разбира се, с удоволствие — отговори ферът. Вече се виждаше само главата му. — Мислех, че ще се сетите сами. Ферите — това са демоните на Атлантида.

С тези думи той изчезна.

© 1953 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

The King’s Wishes, 1953

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1445]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38