Робърт Шекли - Царска воля

От своя страна той бе възпитан с щедри порции от Бъроуз и „Магьосникът от Оз“ и затова прие нещата съвсем нормало.

— Искате да кажете, че сте излязъл от „Хиляда и една нощ“?

— Не, бе — намръщи се неканеният гост. — Нали ви казах, че арабските джинове ми се падат братовчеди. По принцип, всички демони имат кръвна връзка, но аз конкретно съм от рода на ферите.

— Добре, да оставим родствените връзки настрана. Само че бъдете любезен да ни кажете откъде-накъде са ви притрябвали генератор, хладилник и климатична инсталация? — гласът на Боб беше изпълнен с почитание.

— С удоволствие — отвърна ферът и остави вентилатора на пода.

Зашари с ръце из стаята, намери това, което търсеше и седна във въздуха. После скръсти крака под себе си и стегна връзките на единия от ботушите.

— Преди три седмици завърших политехническия институт, носещ името на Кайл Иблис — започна да разказва ферът. — Разбира се, веднага подадох молба за назначение на държавна гражданска служба. Векове наред моите предци са били държавни чиновници, това е нещо като семейна традиция. Както винаги имаше цял куп такива молби, така че аз…

— На държавна гражданска служба? — прекъсна го Боб.

— Да. Всеки се стреми към това. Даже джинът от вълшебната лампа на Аладин беше правителствен чиновник. Обаче трябва да се минат едни специални тестове…

— Добре. Давай по-накратко, ако обичаш — помоли Боб.

— Та значи… Обаче се закълнете, че това ще си остане между нас… Получих назначението с връзки. — Гостът смутено въздъхна и бузите му станаха оранжеви. — Баща ми е член на Сатанинския Съвет и използва цялото си влияние. Назначиха ме за фер на Царския двор, бях предпочетен пред четири хиляди други фери, притежаващи научна степен. Това е голяма чест.

След кратко мълчание той пак заговори:

— Да ви призная, нямах необходимата подготвка, за да заема този пост — печално заяви той. — Ферът на Царския двор трябва да е изкусен майстор във всички области на демонологията. А ме назначиха на тази длъжност направо от института. При това бях посредствен студент. Само дето имах високо мнение за себе си и ми се струваше, че мога да се оправя с всичко.

Ферът млъкна за малко и се намести по-удобно на невидимия стол.

— Няма смисъл да ви занимавам с моите проблеми — опомни се той и скочи на пода. — Още веднъж ви моля за извинение…

И той пак посегна да вземе вентилатора от пода.

— Един момент — намеси се Джейнис. — Царят ли ти заповяда да вземеш точно нашия вентилатор?

— Отчасти, да — отговори ферът и отново доби оранжеви отенъци. Явно това беше признак на смущение.

— Я кажи, ако обичаш, твоят цар богат ли е? — поинтересува се Джейнис. — Защо му е притрябвало да крадеш за него?

— Ами… той е доста състоятелен монарх.

— В такъв случай защо не си плати за придобивките? — тя реши засега да се обръща към фера като към обикновен човек.

— Просто няма откъде да си ги купи.

„Това е някоя изостанала източна страна“ — реши Джейнис.

— Защо просто не си поръча да му внесат електроуредите от друга държава? Всяка фирма ще се заеме с удоволствие с тази работа, при това без проблеми.

— Страшно неудобно положение — избягна отговора гигантът и потърка единия ботуш в другия. — Жалко, че не мога да стана невидим.

— Отговаряй! — заплаши го Боб.

— Щом настоявате… Добре де, ще ви кажа. Цар Алериан живее в онова време, което вие наричате „две хиляди години преди нашата ера“.

— Тогава как…

— Ама потърпете малко! — разсърди се младият фер. — Ще ви обясня. — Той изтри потните си ръце в белия пуловер. — Както ви казах, назначиха ме за фер на Царския двор. Естествено бе да предполагам, че царят ще пожелае скъпоценни камъни или жени. И едното, и другото можех да му доставя без да се напрягам. Този раздел от магията се учи още през първия семестър. Обаче се оказа, че царят си има достатъчно скъпоценни камъни в изобилие, а жени — предостатъчно, просто не знае какво да ги прави. Един ден ми вика: „Слушай, фер, през лятото в двореца е много горещо. Измисли нещо, което да донесе прохлада в стаите ми.“ Веднага разбрах, че ме е хванал натясно. Промяната на климата се чете само на специални семинари. Явно прекалено дълго съм се мотал на пистата. Веднага взех Голямата магическа енциклопедия и прочетох статията „Климат“. Заклинанията се оказаха прекалено сложни за мен. И дума не можеше да става да потърся помощ. Все едно да призная, че съм неспособен. Но прочетох, че четиридесет века след нас съществува прибор за изкуствено управление на климата. Тогава проникнах в бъдещето по една тясна пътечка и си харесах една от вашите климатични инсталации. След това царят пожела да направя така, че любимите му ястия да не се развалят и аз се върнах за хладилника. После…