Робърт Шекли: Билет за Транай

— А кой е казал, че има? — спокойно запита мъжът, — Аз просто ти искам парите. Ще ги дадеш ли тихо и кротко, или ще трябва да ти ги измъкна насила?

— Няма да ви се размине така! Престъпленията не носят нищо хубаво!

— Не ставай смешен — каза мъжът и повдигна тежкия бластер.

— Окей. Не се вълнувайте — Гудман извади портфейла си, където се намираше всичко, което притежаваше на този свят, и даде съдържанието му на маскирания човек.

Мъжът преброи парите и, изглежда, сумата го изненада.

— По-добре, отколкото очаквах. Благодаря, приятелче. А сега не се тревожи.

И бързо се отдалечи надолу по тъмната улица. Гудман неспокойно се озърна за някой полицай, докато не си спомни, че на Транай липсваше полиция. На ъгъла забеляза малък коктейл-бар с неонова реклама, на която пишеше „Кити Кет бар“, и се отправи натам.

Вътре бе само барманът, който замислено бършеше чашите.

— Ограбиха ме! — извика Гудман пред него.

— Е, и? — отговори барманът, без дори да вдигне поглед.

— Но аз мислех, че на Транай няма никаква престъпност.

— Няма.

— Обаче аз бях ограбен!

— Трябва да сте нов тук — рече барманът, като най-накрая го изгледа.

— Днес пристигнах от Земята.

— Земята? Нервно, суетно…

— Да, да — отвърна Гудман. Това повторение вече взе да му лази по нервите. — Как може да няма престъпност на Транай, след като току-що бях ограбен?

— Би трябвало да е очевидно. На Транай грабежът не е престъпление.

— Но грабежът винаги е престъпление!

— В какъв цвят беше маската му?

Гудман се замисли за момент.

— Черна. Черна коприна.

Барманът кимна.

— Значи е събирал данъци за правителството.

— Това е странен метод за събиране на данъци — тросна се Гудман.

Барманът постави пред Гудман един „Специалитет на Транай“:

— Опитайте се да го оцените от гледната точка на общото благосъстояние. Правителството трябва да разполага с някакви пари. Като ги събира по този начин, избягва необходимостта от данък върху дохода заедно с целия му сложен правен и законодателен апарат. А от гледна точка на опазване на душевното здраве е много по-добре да се взимат парите с едно бързо, лесно, безболезнено действие, отколкото всеки гражданин да се тревожи цяла година за плащането им на определена дата.

Гудман изпразни чашата си и барманът му наля друга.

— Но аз мислех — рече Гудман, — че това общество се крепи върху идеите на свободната воля и индивидуалната инициатива.

— Тъй е — отвърна барманът. — И в такъв случай естествено и правителството, колкото и да е малко, има същите права за свобода на волята както всеки гражданин от частния сектор, нали?

Гудман не успя да го проумее съвсем, така че допи втората си чаша.

— Може ли да ми дадете още едно? Ще ви платя веднага, щом съм в състояние.

— Разбира се, разбира се — отзова се добродушно барманът, като му наля още едно питие, както и едно за себе си.

— Попитахте ме а какъв цвят е била маската му — размишляваше Гудман. — Защо?

— Черното е цветът на правителствените маски. Частните предприемачи носят бели.

— Искате да кажете, че гражданите също извършват грабежи?

— Ами естествено! Това е нашият метод за разпределение на благата. Парите се разпределят по равно, без да се намесва правителството, без дори да се събират данъци, изцяло благодарение на частната инициатива — барманът закима в знак на одобрение. — А и действа много успешно. Грабежът е велико средство за постигане на равенство.

— Предполагам, че сте прав — съгласи се Гудман, свършвайки третото си питие. — Ако разбирам правилно, тогава всеки гражданин има право да грабне бластер, да си нахлузи маска и да тръгне да граби?

— Точно тъй — отговори барманът. — В известни граници, разбира се.

Гудман изсумтя:

— Ако нещата се правят така, и аз мога да играя по същия начин. Бихте ли ми заели маска? И пистолет?

Барманът бръкна под тезгяха.

— Но обещайте да ги върнете. Семейно наследство са.

— Ще ги върна — обеща Гудман. — А когато дойда пак, ще си платя пиенето.

Пъхна бластера под колана си, сложи маската и излезе от бара. Ако на Транай нещата се вършеха по този начин, и той можеше да се приспособи. Ще го ограбват, така ли? Ще им го върне и как само ще ги ограби!

Намери подходящ тъмен ъгъл на една уличка, спотаи се в сянката и зачака. По някое време дочу стъпки и като надникна зад ъгъла, видя едър, добре облечен транаец да върви забързано по улицата.

Гудман изскочи пред него и изръмжа: