Той протегна своите мръсни лапи и те се затресоха. Гудман извади портфейла си и даде едно дигло на стареца.
— Мислех, че на Транай няма беднотия. Казаха ми, че правителството се грижи за възрастните.
— Самата истина — отвърна старецът. — Погледнете тук!
Той подаде канчето си, на което беше гравирано: „Правителствено разрешение за просия NO. ДР-43241-3.“
— Искаш да кажеш, че правителството те кара да просиш?
— Правителството ми разрешава да го правя — рече старият човек. — Просията е държавна служба, която е запазена за възрастните и инвалидите.
— Та това е позорно!
— Явно не сте тукашен.
— От Земята съм.
— Аха! От онези нервни, суетни хора, нали?
— Нашето правителство не оставя хората да просят. — заяви Гудман.
— Така ли? Тогава какво правят възрастните хора? Живеят върху гърба на децата си? Или седят в някои старчески дом и чакат да умрат от скука? Ала не и тук, млади момко. На Транай всеки възрастен човек е осигурен с държавна работа, и то такава, за каквато не е необходимо особено умение, макар че помага. Някои предпочитат да са под покрив, в църквите и театрите. Други харесват възбудата на панаирите и карнавалите. Аз лично обичам да съм навън. Работя на слънце и чист въздух, раздвижвам се по малко и най-вече имам възможност да срещна такива странни и интересни хора като вас.
— Обаче просите.
— А какво друго бих могъл да правя?
— Не знам. Но… погледнете се само! Мръсен, немит, с изцапани дрехи…
— Това е работното ми облекло — отвърна просякът. — Трябва да ме видите в неделя.
— Имате ли други дрехи?
— Разбира се, както и хубав малък апартамент, сезонен абонамент за операта, два домашни робота и може би повече пари в банката, отколкото сте виждали през живота си. Приятно ми беше да поговорим, млади човече, и ви благодаря за помощта. Сега обаче трябва да се залавям за работа и ви предлагам да направите същото.
Гудман се отдалечи, като от време на време хвърляше през рамо поглед към правителствения просяк. Забеляза, че старецът, изглежда, върти преуспяващ бизнес.
Но просейки.
Наистина този вид дейност трябваше да спре. Ако някой ден поемеше Президентството — а съвсем очевидно бе, че се налага да го стори, — щеше да преразгледа цялата работа твърде внимателно.
Струваше му се, че може да има по-достойно решение.
В министерството Гудман разказа на Мелит плановете си за женитба.
Министърът по въпросите на извънземните много се зарадва.
— Прекрасно, направо чудесно! — рече той. — Познавам семейство Влей от доста отдавна. Те са очарователни хора. А Жана е момиче, с което човек може да се гордее.
— Не се ли изискват някакви формалности, които да уредя? — попита Гудман. — Имам предвид, че съм чужденец и…
— Абсолютно никакви. Аз реших да премахна формалностите. Можете да станете гражданин на Транай, ако желаете, просто като го заявите устно. Или пък да запазите земното си гражданство, без никой да ви се сърди за това. Или можете да приемете и двете — да сте гражданин на Земята и на Транай. Не знам дали Земята би имала нещо против, ала ние определено нямаме.
— Мисля, че бих искал да стана гражданин на Транай. — заяви Гудман.
— Изцяло от вас зависи. Но ако мислите за Президентството, можете да запазите земното си гражданство и пак да заемете поста. Ние изобщо не сме придирчиви към такива неща. Един от най-добрите ни Върховни президенти бе гущероподобен индивид от Акварела XI.
— Какво целомъдрено отношение!
— Естествено. Да дадем шанс на всеки, това е девизът ни. А сега по въпроса за брака ви: всеки държавен служител може да изпълни обреда. Върховният президент Борг ще бъде щастлив да го стори още днес следобед, ако желаете — Мелит смигна. — Старият чудак обича да целува булката. Но мисля, че наистина ви се възхищава.
— Днес следобед? — възкликна Гудман, — Да, аз много бих се радвал да се оженя още днес, стига Жана да се съгласи.
— Навярно ще се съгласи — увери го Мелит. — Ами къде ще живеете след сватбата? Надали ще е удобно в хотелска стая — той се замисли за момент. — Слушайте какво ще ви кажа: имам малка къща на края на града. Защо не се настаните в нея, докато си намерите нещо по-подходящо? Или можете да останете там въобще, ако ви хареса.
— Много сте щедър — отвърна Гудман, — обаче…
— Не мислете за нищо. Не ви ли е хрумвало да станете следващият министър по въпросите на извънземните? Работата може да ви се понрави. Няма бумащина. Съкратен работен ден, добро заплащане… Не? Хвърлили сте око на Върховното президентство, а? Предполагам, че не мога да ви се сърдя.
Читать дальше