Робърт Шекли - Билет за Транай

— Стой, приятелче.

Транаецът спря и погледна бластера на Гудман.

— Хм. Използвате „Дрог-3“ с широк ъгъл на действие, а? Доста старомодно оръжие. Как ви се струва?

— Бива го — отвърна Гудман. — Дай си…

— Спусъкът обаче се задейства бавно — продължи замислено транаецът. — Аз лично бих ви препоръчал „Милс-Сливън“ с иглен лъч. А в случая аз съм търговският представител на „Сливън Армс“. Мога да ви уредя много изгодна сделка за…

— Дай си парите! — изрева Гудман.

Едрият транаец се засмя:

— Основният дефект на вашия „Дрог-3“ е, че изобщо няма да стреля, освен ако не свалите предпазителя — той се пресегна и изби пистолета от ръката на Гудман. — Видяхте ли? Нищо не бихте могли да направите.

И непознатият се отдалечи.

Гудман вдигна бластера от земята, намери предпазителя, освободи го и се затича след транаеца.

— Вдигни си ръцете — заповяда Гудман, чувствайки се вече леко отчаян.

— Не, не, млади човече — каза транаецът, без дори да се обърне. — Само по един опит на клиент. Не трябва да нарушаваш неписаните закони, нали знаеш?

Гудман се спря и проследи с поглед мъжа, докато той не сви зад един ъгъл и изчезна. Провери внимателно своя „Дрог-3“ и се увери, че всички предпазители са свалени. После пак застана на поста си.

След като почака още час, отново дочу стъпки. Хвана здраво бластера. Този път щеше да извърши грабеж и нищо не можеше да го спре.

— Хайде, приятелче — рече той, — горе ръцете!

Сега жертвата бе нисък и набит транаец, облечен в износени работнически дрехи. Той зяпна пистолета в ръката на Гудман.

— Не стреляйте, господине — примоли се транаецът.

Това беше друго нещо! Гудман изпита прилив на дълбоко задоволство.

— Само не шавай — предупреди го той. — Всички предпазители са свалени.

— Виждам — каза набитият мъж уплашено. — Внимавайте с това оръжие, господине. Няма да мръдна и сантиметър.

— По-добре недей. Дай си парите.

— Пари?

— Да, твоите пари. И побързай.

— Нямам никакви пари — проплака мъжът. — Господине, аз съм беден човек. Самата немотия.

— На Транай не съществува беднотия — обяви тържествено Гудман.

— Знам. Но можеш да стигнеш толкова близо до нея, че да няма разлика. Пуснете ме, господине.

— Защо не проявите малко инициатива? — запита Гудман. — Ако сте беден, защо не тръгнете да грабите като всички останали?

— Просто не съм имал възможност. Най-напред детето ми го хвана коклюш и прекарвах всяка нощ край него. След това дерсиновото поле изключи, тъй че жена ми по цял ден ми се караше. Винаги съм казвал, че във всяка къща трябва да има резервен генератор. Та тя реши да почисти къщата, докато поправяха дерсиновата инсталация, и пъхна някъде бластера ми, а после не можеше да си спомни къде. Така че трябваше да заема оръжието на един приятел, когато…

— Достатъчно — прекъсна го Гудман. — Това е грабеж и затова ще ти взема нещо. Дай си портфейла.

Подсмърчайки жално, мъжът му подаде износен портфейл. В него лежеше само едно дигло, тукашният еквивалент на земния долар.

— Ето всичко, което имам — изхлипа мъжът, — ала можете да го вземете. Знам какво е да стоиш цяла нощ на ъгъла на някоя ветровита улица…

— Задръж го — рече Гудман, като подаде обратно портфейла на човека и си тръгна.

— О, благодаря, господине.

Гудман не отговори. Съкрушен, той се върна в „Кити Кет бар“ и връчи на бармана бластера и маската. Докато обясняваше какво му се е случило, барманът избухна в гръмък смях.

— Нямал пари ли? Човече, това е номер, стар като света. Всеки носи фалшив портфейл срещу ограбване, понякога даже два или три. Претърси ли го?

— Не — призна Гудман.

— Братле, ти си голям наивник!

— Може и да съм. Виж, наистина ще ти платя за тези питиета, веднага щом припечеля някакви пари.

— Хубаво, хубаво — отвърна барманът. — По-добре си върви и се наспи. Тежка нощ изкара.

Гудман се съгласи. Върна се изтощен в хотелската стая и заспа, едва положил глава върху възглавницата.

На следващата сутрин се яви в завода за домашни роботи „Абаг“ и мъжествено се зае с проблема за разусъвършенстване на автоматите. Дори и в такава неприсъща за човека работа земната му находчивост започна скоро да се проявява.

Гудман успя да разработи нова пластмаса за корпуса на роботите. Тя спадаше към силиконовите и имаше нещо общо с детския пластилин, появил се на Земята твърде отдавна. Притежаваше желаните качества като здравина, еластичност и дълготрайност и би издържала доста удари. Но корпусът винаги се разбиваше, и то много ефектно, веднага щом получеше ритник със сила над петнадесет килограма.