Робърт Шекли - Билет за Транай

— Ти знаеш по-добре от мен, мили. Пропътувал си цялата Галактика, а аз никога не съм напускала Порт Транай. Ако смяташ, че така е най-правилно, така и ще бъде.

Извън всякакво съмнение, помисли си Гудман, тя е най-съвършената съпруга.

Върна се на работа в завода за домашни роботи „Абат“ и скоро потъна дълбоко в друг проект за разусъвършенстване. Този път го осени гениалната идея да накара ставите на роботите да скърцат и стържат. Шумът щеше да увеличи раздразнителната стойност на робота, като по такъв начин направи разрушаването му още по-приятно и полезно от психологическа гледна точка. Господин Абаг бе очарован от идеята, даде му ново повишение на заплатата и поиска от него разусъвършенстването да е готово в най-кратки срокове за производство.

Първоначалният план на Гудман беше просто да отстрани някои от проводите за смазка. Но после установи, че тогава триенето твърде бързо ще износи жизненоважни части. А подобно нещо бе недопустимо.

Започна да разработва проекти за вградено устройство за скърцане и стържене. То щеше да създава абсолютно същия шум и същевременно да не причинява никакво износване. Трябваше да е евтино и малко, защото вътрешността на робота вече пращеше от разусъвършенствания.

Ала Гудман реши, че малките скърцащи устройства звучат неестествено. По-големите пък значително оскъпяваха производството или не се побираха в корпуса на робота. Гудман започна да се задържа в службата по няколко вечери седмично, отслабна и стана раздразнителен.

Жана беше добра съпруга, на която можеше да се разчита. Яденето му винаги бе готово навреме и всеки път тя намираше по някоя блага дума да го ободри вечерта, както и да изслуша със съчувствие проблемите му. През деня Жана контролираше почистването на къщата от домашните роботи. Това й отнемаше по-малко от час, а през останалото време четеше книги, печеше сладкиши, шиеше и разрушаваше роботи.

Гудман се обезпокои от този факт, понеже тя унищожаваше по три-четири на седмица. Но все пак всеки имаше право на хоби. Той можеше да си позволи прищявката й, тъй като получаваше роботите с отстъпка.

Гудман бе стигнал до задънена улица, когато друг конструктор, някой си Дат Херго, изобрети ново управление на работите. То се основаваше върху принципа на компенсационния жироскоп и позволяваше на робота да влиза в стаята, наклонен под ъгъл от десет градуса. (Десет градуса, както твърдеше изследователският отдел, е най-дразнещият ъгъл, под който може да застане един робот.) Освен това, използвайки генератор на случайни числа, роботът умееше от време на време да се поклаща като пиян и да опъва нервите, сякаш ей сега ще изпусне нещо, без обаче да изпуска нищо наистина.

Такава разработка съвсем естествено доведе до огромен напредък в технологията на разусъвършенстване. А Гудман откри, че може да постави устройството за скърцане и стържене точно под механизма за поклащане. В научните списания името му се споменаваше редом с това на Дат Херго.

Новият модел домашен робот на „Абат“ беше истинска сензация.

Точно тогава Гудман реши да напусне работата си и да поеме Върховното президентство на Транай. Чувстваше, че го дължи на хората. Ако земните познания и изобретателност водеха до усъвършенствания в разусъвършенстването, те сигурно ще се изявят още повече в подобряването на подобрения. Транай бе почти утопия. Когато той поемеше управлението, транайци биха могли да направят и последната крачка към съвършенството.

Гудман отиде да се посъветва с Мелит в канцеларията му.

— Предполагам, че винаги има възможност за промяна… рече замислено Мелит. Шефът на имиграционната служба седеше пред прозореца и наблюдаваше с празен поглед минувачите. — Разбира се, сегашната ни система функционира от доста време и работи твърде добре. Не знам какво бихте подобрили. След като например няма престъпност…

— Защото сте я легализирали — отвърна Гудман. — Просто сте се измъкнали от решаването на въпроса.

— Не мисля така. Няма бедност…

— Защото всеки краде. И няма проблеми със старите хора, понеже правителството ги е превърнало в просяци. Наистина има много неща, които могат да се поправят.

— Е, може би — каза Мелит. — Но смятам, че… — той внезапно прекъсна мисълта си, хвърли се към стената и смъкна оттам пушката. — Ето го!

Гудман надникна през прозореца. Един мъж, на пръв поглед не по-различен от останалите, бавно отминаваше. Гудман чу приглушено прещракване и видя как мъжът залитна, а после се свлече на земята.