Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

Танц.

Железният език отби дванайсет.

В леглата младите! Настава време

за феите и духовете. Чувствам,

че всеки час, отнет от тази нощ,

ще ни открадне час от утринта.

Таз малко недодялана пиеса

ни съкрати нощта. Приятен сън!

От утре според древните ни нрави

очакват ни две седмици забави.

Излизат. Влиза Пък.

ПЪК

Полунощ е. В своя кът

всяка живинка се крие.

Само някъде вълкът

страшно по луната вие.

Само грозен лъвски звук

тук-таме раздира мрака,

но сломен от своя плуг,

хърка в хижата селяка.

В запустелия таван

кукумявка глухо вика

и за смъртния саван

с трепет мисли си болника.

Свети в мрака дънер сух,

час на мъртвите настава

и тълпят се дух до дух

по църковната морава.

Но туй час е и за нас,

леко войнство на Хеката 49 49 Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена. ,

и затуй съм пратен аз

тук с метличка във ръката.

Бягай, прах, от този дом!

Вън от него, мише племе!

Всяка стая светва, щом

Пък със нея се заеме!

Влизат Оберон, Титания и Свитите им.

ОБЕРОН

Тлее огънят едвам.

Сетна искрица бе тая.

Духове, ту тук — ту там

мигайте от стая в стая,

тъй че да се вие вред

сватбеният ни балет!

ТИТАНИЯ

Само че преди това

нека ноти и слова

да повтарят подир мен,

та в дома благословен

чак до първите лъчи

химнът брачен да звучи!

Песен и танц.

ОБЕРОН

А сега из този дом

всяка фея, всеки гном

може волно да блуждае,

дето ще и дето знае.

Ние пък от балдахина

на хазяите двамина

ще обсипем брака нов

с благодат и благослов,

тъй че те — пък и онея

с тях делящи Хименея 50 50 Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел. —

нивга да не се разделят

и безбройната им челяд

да блести от красота;

бенки, заешки уста,

костни болести да няма,

и родителите двама

дълго да живеят с тях

в кръг от песни и от смях.

Вий пък с полската роса,

дето прави чудеса,

поръсете тази къща,

тъй че сила всемогъща

в жилите й да кипи.

Но докато всичко спи,

тръгвайте! Добра сполука!

Сбор преди зората тука!

Оберон и Титания със Свитите си излизат.

ПЪК

Ако ние, сенки леки,

сме дотегнали на всеки,

помислете, че сте спали,

ний додето сме играли;

че били са тези сцени

с разни роли разменени,

само сънна бъркотия

в мозъчната ви кутия.

Да, така си помислете:

сън един, сънуван лете,

сън с отворени очи.

И ако не прозвучи

змийска свирка в тази зала

или някой за похвала

сбърка да изръкоплеска,

зарад този опит днеска,

с други опит по-търпим

ний ще ви се отплатим.

Обещавам ви го аз,

а кажете ми: от вас,

драги господа и дами,

кой е чувал Пък да мами?

Излиза.

© 1997 Валери Петров, превод от английски

William Shakespeare

А Midsummer Night’s Dream, 1594–1596

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10253]

Последна редакция: 2009-01-23 17:34:36

Оригиналното название на комедията „А Midsummer Night’s Dream“ в смислов превод означава „Сън в нощта срещу Еньовден“ или „Еньовденска лудост“. Промени са извършени в имената на някои от занаятчиите-актьори. В оригинала Клина, Талашко, Кросното и Комара се наричат: Quince (Дюлята), Snug (Пасващия), Bottom (Основата или Задника) и Starveling (Мършавия).

Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена.

Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.

Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.