Уилям Шекспир - Сън в лятна нощ

ТЕЗЕЙ

Това вече надминава всичко. Щом е обитател на луната, би трябвало да влезе във фенера си.

ДЕМЕТРИЙ

Страх го е, защото ще угаси свещта. Тя е вече към края си.

ХИПОЛИТА

И моето търпение също. Дано тази Луна залезе по-скоро!

ТЕЗЕЙ

Умът й е толкоз блед, че явно се готви да изчезне. Все пак учтивостта изисква да я изчакаме.

ЛИЗАНДЪР

Продължавай, Луна!

ЛУНАТА

Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човека на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.

ДЕМЕТРИЙ

И всичко това би трябвало да бъде вътре във фенера, защото се вижда на луната. Но тихо! Иде Тизба!

Влиза отново Тизба.

ТИЗБА

„Пред Ниновия гроб пристигнах тук.

Но где ли е Пирам? Не чувам звук?“

ЛЪВЪТ (реве)

„Ау-у-у-у!“

Тизба избягва.

ДЕМЕТРИЙ

Браво на лъва! Чудесен рев!

ТЕЗЕЙ

Браво на Тизба! Прекрасен бяг!

ХИПОЛИТА

Браво на Луната! Отличен лъч! Тя наистина светеше изящно.

Лъвът разкъсва плаща на Тизба и излиза.

ТЕЗЕЙ

Браво още веднъж на Лъва! Майсторско дране!

ДЕМЕТРИЙ

Сега ще дойде Пирам.

ЛИЗАНДЪР

Щом лъвът се е скрил.

Влиза отново Пирам.

ПИРАМ

„Луна, към мене слънчев лъч прати!

О, как великолепно светиш ти!

Ще зърна аз при твоя чист светлик

едничкия на мойта Тизба лик!

Но стой, но стой!

О, боже мой!

Око не ме ли мами?

Пред мен лежащ

познат мен плащ

сковава в страх душа ми!

Опръскан с кръв

от лъвска стръв!

О, Тизбо! Нежно име!

Ти, съдбо зла,

ела, ела,

на мръвки направи ме!“

ТЕЗЕЙ

Такова дълбоко отчаяние вследствие смъртта на близък човек може наистина да те опечали и не на шега!

ХИПОЛИТА

Бога ми, и на мен ми домъчня!

ПИРАМ

„Защо създаваш лъвове, небе,

та лъв да умъртви във зверски яд

таз, дето е — не, не, таз, дето бе

свръхнедокоснат от поквара цвят!

Но млък, о, реч!

Ти, остър меч,

забий се, братко мили,

под лява гръд,

там, дето врат

пожизнените сили!

Така, така!

Със таз ръка!

Пробожда се.

Луна, стъмни небето!

Луната излиза.

В последен миг

млъкни, език!

Умирам след което!“

Умира.

ДЕМЕТРИЙ

И прав е. Този упорит език не го оставяше да умре.

ЛИЗАНДЪР

Как няма да е упорит, като принадлежи на такова магаре. Слава богу, то е вече навирило петалата.

ТЕЗЕЙ

Но един добър лекар би могъл да го спаси и накара да зареве отново.

ХИПОЛИТА

Не разбирам само защо Луната се скри, преди Тизба да се върне и открие любимия си.

ТЕЗЕЙ

Тя ще го открие при звездна светлина. Ето я. С нейните мъки ще завършат и нашите.

Влиза отново Тизба.

ХИПОЛИТА

Тази Тизба, надявам се, ще съкрати нещата. За такъв Пирам надгробното слово не може да бъде прекомерно дълго.

ДЕМЕТРИЙ

Не се знае, господарко. И двамата са си лика-прилика. Ако ги поставим на везни, прашинка би залюляла блюдата. Един Пирам — да те пази бог! — и една Тизба — опазил те господ!

ЛИЗАНДЪР

Тя го забеляза с лъчезарните си очи.

ДЕМЕТРИЙ

След което каза следното…

ТИЗБА

„Любов, ти спиш?

О, взор мой, виж!

На смърт това е знака!

Продумай! Ням!

Пробил се сам!

Студена пръст го чака!

Къде е тоз

твой вишнев нос,

сияещ сред простора?

къде — оназ

със цвят на праз

зеленина на взора?

О, парки три 47 47 «…О, парки три…» (мит.) — трите парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала. ,

все пак добри

бъдете вий към мене!

Не искам аз

живот ни час,

щом моят мил студен е!

Тоз нож е наш

и може дваж

той роля да играе!

Пробожда се.

О, мой, Пирам,

не ще си сам!

Умирам и това е!“

Умира.

ТЕЗЕЙ

Луната и Лъвът изглежда са оставени живи, за да погребат мъртвите.

ДЕМЕТРИЙ

И Стената също.

ЛЪВЪТ

Не, господа. Стената между бащите им рухна. А сега, ако желаете, погледайте епилога или послушайте леконравен бергамски танц 48 48 Бергамски танц — жив народен танц от Северна Италия. в изпълнение на двама от трупата ни.

ТЕЗЕЙ

Не, за бога, без епилог! Вашата пиеса не се нуждае от молба за снизхождение. Главните актьори са мъртви и за да го проявим, би трябвало да снизходим в гроба им! Наистина ако този, който е написал пиесата, играеше Пирам и се беше обесил на жартиерата на Тизба, трагедията щеше да бъде още по-вълнуваща. Но и така тя е добра, а пък изпълнението беше буквално невиждано. Продължавайте значи с бергамския танц. Прескочете епилога.